ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1546.)

 ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1546.)

 Божието учение наподобява вода – както водата се спуска от върховете и се стича към ниското, така и Божието учение се възприема само от скромните. – Из Талмуда

   5 uni 1999

ПРЕПОДОБНИЯТ МАСТАГАРКОВ

  Липсата на благородство компенсират с крещене: и колкото му по-креслив тонът, толкова е по-прав. По повод някой си Лазар Лазаров-Мастагарков*, чийто безумни и обширни статии печатат във вестничето "Арт-клуб" под ей такива ми ти заглавийца: "Мекерета и мародери" или "Трагедията Косово". Два-три цитата от трагедийната му тема са достатъчни да се узнае съкровеното у Мастагарков, който себе си назовава професионален историк-философ, например – "избиват части от сръбския народ", "признавам, че БСП изразява тежненията на по-голямата част от българите" и "няма по-голямо искрено признание за правотата в позицията на българските социалисти. Тази тяхна позиция е пределно ясна и точна: последователно миролюбива". Сякаш чета уводна статия на някогашния вестник "Работническо дело" от ранния соц, когато за политически виц можеха да те пребият или полужив да те хвърлят за храна на освирепели от глад прасета в някой кокетен соц.концлагер.

  Любопитно ми е да видя в чист вид посредственото, фалша. Мастагарков е бивш учител арабия (добряк), изкукал, вдетинил се и злочест, че и дечурлигата вече не го слушат, или – ако слушат, слушат го през рамо и си правят каквото те са си наумили. По-рядко ще срещнеш озлобил се пенсиониран чиновник, цял живот буквоедствал, гръмогласно като фатмак пред строя съобщавал истини от последна инстанция, да заеме поза а ла унтерофицер Пришибеев. В писмо до редактора на "Северен вестник" от 1888 г. 28-годишният Антон Чехов пише: "Когато изобразявам такива субекти или говоря за тях, не мисля ни за консерватизма, ни за либерализма, а мисля за глупостта и претенциите им". На друго място същия октомври и по същата тема: "Фарисейство, тъпоумие, произвол властват не само в дома на търговците. Виждам ги и в науката, литературата, сред младежта".

  Защо ли подхващам клетия Мастагарков, защо не гледам състрадателно този род симуланти? Не става дума за политическите им пристрастия. Не по-малко противни са лицемерите у нас, закичили като медал титула "демократи" – "ние, демократите, така – ние, истинските демократи, онака". Аман от нагли самозванци, които си лепят на чело титлите "антикомунист, борец за европейски духовни ценности", па защо ли не и да си лепнат по едно ап. (апостол), вмчк (великомъченик) или св. (светия) пред фамилното име! Тези недобити партайци по манталитет говорят с все този небесно-възвишен и морален апломб, когато самият техен стил на говорене-писане крещи за отсъствие на нещо елементарно, за липса на домашно възпитание. 

  Тъй че за какъв ли дявол е участието ми върху страниците на "Арт-клуб" рамо до рамо с Мастагарковци! Или да хлопна кепенците като Стефан Савов, па да мина към измислената от госсин Стефан Савов (1924-2000) вътрешната емиграция. Когато питат Савов като как, в какво по-конкретно се изразява участието му в битката с комунизма, великият тарикат мъдро отбелязва, че по Т.-Живково време бил в дълбока вътрешна емиграция – като шеф на Съюза на преводачите в България, може би... Та от неговата уста за първи път излетя и се зарея в демократичния наш роден български небосклон крилатата фразичка за вътрешната емиграция. Как се вътрешно силно гневили, колко мрачно гледали в образите на онези там горе кресльовци, ама пустата му изисканост и възпитание не им позволявали друго освен мълчаливо да страдат. Ненавиждам се в такива моменти, че ми липсва смирението у простосмъртния дърводелец баща ми, за да приема лицемерите в личното си битие на доверчив българин и уравновесено да меря с поклон и смирение тези примадони на медийното внимание в България!

  Re. се кани следващото лято да отиде да работи в Щатите. Сърдел се вуйчо й Тодор от Чикаго, ей така говорел по телефона на майка й: Какво още чака, ами не идва! Да го зарязва оня батак в България, и колкото по-рано, толкоз по-добре! От време на време имам усещане, като да съм си изживял докрай живота на пловдивчанин; опитвал съм и от онези блюда, познавам маниера на келнерите, курвите и господин управителя на този поовехтял и западащ наш неугледен хоремаг (хотел-ресторант-магазин); нищо не ми е вече интересно – време ли е да си вървя. Невежеството се възпроизвежда като нарастваща хидра, неуморно се възпроизвежда, и все ще да се намери важнейша още някоя персона да сее смрад и омраза, да ни разединява като граждани и като българи от един корен излезли. От фалшиви праведници няма тук отърване! В любимата им героична поза си ги представям и почти всяка вечер по Радио "Свободна Европа" с назидателно вирнат показалец. Къде ли е благородният тон на един Петър Увалиев (1915-1998), който обяви Пловдив за едничкия български град, който с атмосферата на духовност и толерантност най-силно му напомня на Лондон! Само че за такъв тон се иска да излъчваш благородството не като театрален реквизит: изкуствена брада и хайдушки мустаци, ами като собствения си дух..."Последователно миролюбива" била "пределно ясната и точна" позиция на нашите партайци. Действителният соц, който преживяхме като отношение към човека и света, като манталитет у политическия ни лъже-елит и сега, ни противопоставя не само на нормалния свят около нас, ама и на родовите ни корени. Това същите персони ли са, които някога ни учеха чрез лозунга "Свобода, равенство, братство", когато пращаха валута за терористични движения по света?! В известен смисъл удивен съм от бетонираната самоувереност у хора, като бай Петко Бочаров (1919-2016) и прочие персони, изживяващи се като говорители на цивилизацията, изключващи всякакви различни мнения, освен своето "прогресивно и единствено меродавно"... Да, ама не! 

  "Защото аз съм човеколюбив и съм истински демократ" по повод текстовете ми тук, между другото ми писа тези дни духовен брат на аленеещите под тъмносинята фирма ДСБ на Иван-Костови партайци. Умряла циганката, дето го хвалила, та се заел сам да върши тази важна работа: назовава си се днешният Сократ, Христос, Левски и пр. Е!

ДВАМАТА ПИЛОТИ 

  Двама млади пилоти българи завчера са загинали в дванайсет и четвърт по обяд. Самолетът им – бойна машина МиГ-21, се забива в орна нива посред землището на Драгомирово, мъртвешки замряло селце на двайсетина километра от летището им в Граф Игнатиево, Пловдивско. Две жени – майка и дъщеря, окопавали картофите, когато ниско над тях префучала губещата височина и скорост бойна машина. Опитвам да преценя нашия обикновен животец през очите на онези двама пилоти. Могли да катапултират, но не катапултирали. Вероятно смятали, че ще се справят и самолета ще спасят. Кога ли са започнали да мислят себе си да спасяват? Гаден въпрос, който ужасно ме вълнува!

  Как да катапултирам от този задръстен, все по-рязко губещ духовността, висотата си наш свят, от безперспективното живуркане – това ми е проблемът. Мили татко мой, Дърводелецо, как ще ме посъветваш да постъпя? Дрехите вече ми отесняват от крясъци и лицемерни речи, престанах ли да обичам живота, та напоследък не желая никого да слушам. Нищо ли не можем да сторим повече? Време ли е и българите, да започнем поединично да се спасяваме от властващата тук посредственост? Кучетата си лаят, керванът си върви... Може и по-зле да става, соцът няма повече да се върне. Ама и мастагарковци какви ги редят, здраве му кажи! "Православие, славянски братя и сестри, мнозинството на българския народ, ведущите ни интелектуалци, олевяваща Европа, надраснала социалдемокрацията". Такива лакърдии не са просто да се четат! Заслужава прилежно да бъдат изучавани, като пример за партийна агитация. Че къде ли не са се загнездили, не са надникнали, всичко прозрели, предначертали; бъдещето ни им като на длан, от ясно по-ясно. А от бойките им редици във вихъра на "борбата с империализма" поетът написа:

    Това е ясно, онова е ясно –
    тревата никне и дъждът вали...
    Е да, на тебе всичко ти е ясно.
    Но мен не ми е ясно. И боли. (...)
     Какво съм аз? И хората какво са?
    Насам ли да вървя? Или натам?
    В главата ми се блъскат сто въпроса.
    А отговор не мога да им дам. (...)  

    А ти твърдиш, че всичко ти е ясно –
    дъждът валял и никнела трева...
    Но мен дори и то не ми е ясно.
    И ти не знам разбираш ли това.**

  Защо ли са речите им: "Опозицията няма никакви основания да прави политика за стабилизиране на правителството". Ами че раздайте пушки и патрони, па да хващаме гората, палят си архивите с имена на доносници и ченгета, разграбва се кашкавала от мандрите и юру-у-уш! Дали не е за това цялата гюрултия, този трясък и искри?

Пловдив – жизнено селище на пошлост и култура

Plovdiv, edited on 27 mar. 2024

Илюстрации:

- Унтерофицер Пришибеев, герой на Антон Чехов***;

- Един от фронтмените на т.нар. приватизация у нас.

____
* Мастагарка: тояжка с чатал за подпиране на дисагите, докато стопанинът мине от другата страна и преметне другия им край върху самара на магарето.
** Стихотворението "Разминаване", сб. "Сезони", изд. "Христо Г. Данов", 1981 г., стр. 137-138. 
*** За "Унтерофицер Пришибеев" вж. https://chitanka.info/text/1998-unterofitser-prishibeev. Бел.м., tisss.