ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (514.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (514.)

    Смел е само онзи, който познава и страха. – Ерих Мария Ремарк (1898-1970)

  07.08.1990. 

ПАРАШУТИСТ*   

Отрязаха ми пъпната връв**, и ето ме

увиснал в маранята на августовския ден,
с буза, подута от зъб развален,
последен от осмината храбри скачачи –
любители на авантюрите, и естествено значи,
овързан, опасан, омотан в ремъци и въжа,
под онзи купол висях си самичък в Небето.

И докато онези леваци
там долу под мен
щастливи се приземяваха върху рохкия чернозем,
тревожно си се реех като една перушина,
обзет от еуфорията на останалите седмина
и от подъл, дълбоко вледеняващ ме страх,
че може и съвсем да не съм един от тях,
че вероятно писано ми е никога да не слезна
в тази зейнала под мен 800-метрова бездна.

И тога-а-ава неочаквано и внезапно чух,
разбира се – не Светия Дух,
а свистенето на онази тежка транспортна машина,
която плавно над кратуната ми прелетя и замина
н
а
д
о
о
о
о
о
л
у
към грешната многострадална опротивяла Земя,
към цялата суетня на материалния греховен свят,
и усетил се безтелесен,
в онзи сюблимен момент
си помислих внезапно:
А какво ли ще е без мен?

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

 

Plovdiv, edited by 19 mar. 2021

–––

* Първи текст от неиздадения сборник "Порто Фино", проектиран за Самиздат, който така си остана проект.

** Седемнайсетгодишен, в един ден и в течение на около час два пъти скачах с парашут от двуплощния самолет Ан-2, вдигнал се на около 900 м над някогашното пловдивско летище (където днес е южният район на жк Тракия). Истината е, че един от момците в транспортния отсек – моят съученик от основното училище Таню Василев – Малкото Тачи, така и не скочи, вкопчи се Тачито в железните скоби на отсрещната пейка в самолета и после го приземиха благополучно летците треперещ и блед като чист чаршаф. Аз пък, за да си докажа, че не съм шубелия, въпреки че ми беше страшно, пожелах да скоча втори път, и понеже от първия скок се забих в едни бодливи магарешки тръни, реших повече да не се излагам, и тъй – целейки проснатия върху изсъхналата морава петнайсетинаметров знак във форма на буквата Т, вирнах смело нозе и славно се изтърсих по гъз, последствията от което се оказаха натъртени IV и V кръстни прешлени, плюс отеклия от притеснение мой нещастен кътник от представата, която предните няколко дни и нощи ме измъчваше: че с този глупав скок може и да се озова скоропостижно в Отвъдното. Вече бях видял сам с очите си как от 2000 м височина се гякна (удари се) като вързоп на същата тази поляна млада рускиня седмица преди онзи ден при някакво международно състезание по парашутизъм, макар че премълчах за болката и никой не разбра каква буря ми е било в душата преди да скоча. Бел.м., tisss.