Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

петък, 13 февруари 2015 г.

Ars Poetica - ПОКОЛЕНИЕ КОРАБОКРУШЕНЦИ

В разстояние на четвърт век превърнаха Отечеството ни
в прокълнато Царство на предателството и невежеството...

ПОКОЛЕНИЕ
КОРАБОКРУШЕНЦИ

Къде е онзи дързък ветроход
със мачтите високи, със платната -
раздиплени тъй, че в един живот
да се пребориш с бурите в душата?


Потъна той. Наоколо - вълни,
и вкопчен в жалка някаква отломка,
крещиш "Спасете нашите души",
ала мечтите кой ли тук ги помни!


От думи Острова Любов градиш,
а под нозете - безпросветна бездна
и невъзможно е както преди -
на Обетована земя да слезеш.



Моряците от твоя екипаж,
спасявайки се, са в небитието,
единствено остана "Отче наш..."
да шепнеш, свил молитвено ръцете.


Дъх за последен път си поеми,
сбогувай се със Българската драма.
Зад себе си вратата затръшни!
В България друг избор просто няма.


 
Plovdiv, 30 mart 2008 - redact. 13 fev.2015

Ars Poetica - СБОГУВАНЕ С РЕКАТА ЛАБЕ

На Соня Пехльова
СБОГУВАНЕ С РЕКАТА ЛАБЕ

И отиде покрай Лабе* Сончето да се сбогува.
Дъжд от седмица валеше, имаше големи локви,
вятър в храстите шумеше, смееше се присмехулно,
ала Лабе бе спокойна, въпреки и малко мътна,
и подаваха муцунки рибите й среброперки.
Само нямаше ги в Лабе голи местните хлапаци,
че се бяха изпокрили тъй на сушина в дъжда.

Боже, колко бе дъждовна тая седмица горката!
Сякаш плачеше небето, ала Лабе бе спокойна,
колко ли съдби видяла, колко пясък разпиляла;
затова е толкоз мъдра, знае: всичко отминава.
Само Сончето едва ли тук при нея ще се върне.
- Сбогом, Лабе! Сбогом, мила! С тебе беше ми приятно.
Като две сестрици с тебе как чудесно се разбрахме!

Вместо да те нарисувам, ти направих много снимки, 
запечатах в самотата колко съм била щастлива
с твоите треви крайречни, с тъничките ти пътечки,
с буболечетата дребни, с пъстрите ти пеперуди,
с видрите, със язовеца, с гущерчетата на припек.
Ти си толкова красива, мила моя мъдра Лабе,
че ужасно ми е мъчно да се разделя със тебе.

Път ме чака, мила Лабе, дълъг път, ой колко дълъг!
Ще се върна, сестро, вкъщи да си се наплача, сестро,
че такваз е участта ни – да сме разделени, мила.
Никое момиче няма що се връщам да ме пита,
че момичетата, Лабе, всичко знаят и кротуват;
всяка чака, мила Лабе, принца си, на бял кон яхнал,
а пък него, мила Лабе, нийде никакъв го няма.



Plovdiv, 15 sept. 2012 – redact. 13 fev.2015
_______
* Лабе (Elbe, Labe) - река в Централна Европа, дълга 1110 км. Извира от Кърконошите (Судети), през Чехия, Германия се влива в Северно море.