Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

четвъртък, 25 януари 2018 г.

Ars Poetica – ВНЕЗАПНА ЦЕЛУВКА

ВНЕЗАПНА ЦЕЛУВКА

Във Варна някога поехме риска
да продължим зад първия завой
и в миг на свежест замириса
като след майски луд порой.

Побягна ти, измокрена до кости,
след тебе мокър втурнах се и аз,
че бяхме само уж дошли на гости,
ала обхвана ни внезапна страст.

По тротоара локвите блестяха,
шуртеше поднебесната вода
 и свряхме се под стара стряха,
щастливи, а изпаднали в беда.

Беда ли бе, че минаха години,
ти тичаше тогава, аз – след теб,
да ни се чуди кой, как мине,
любов ли е или хлапета две!

Това не ще се никога повтори,
годините отлитнаха като ята,
остава ми дъждовната история
с целувката ти бегла под дъжда.*

Пловдив – европейска културна столица 2019
Plovdiv, 28 maj 2016 – edited 25 jan. 2018
–––
* Отиде си омерзена преди точно година. Пожелала да бъде кремирана след смъртта, да не я заравят в гроб, за да е при близките си. Три пъти прави опит да си сложи край на живота, а толкова силно обичаше и живота, и свободата да е това, което е – жена обичана и желана. Бел.м., tisss.