ВНЕЗАПНА ЦЕЛУВКА
Във Варна някога поехме риска
да продължим зад първия завой
и в миг на свежест замириса
като след майски луд порой.
Побягна ти, измокрена до кости,
след тебе мокър втурнах се и аз,
че бяхме само уж дошли на гости,
ала обхвана ни внезапна страст.
По тротоара локвите блестяха,
шуртеше поднебесната вода
и свряхме се под стара стряха,
щастливи, а изпаднали в беда.
Беда ли бе, че минаха години,
ти тичаше тогава, аз – след теб,
да ни се чуди кой, как мине,
любов ли е или хлапета две!
Това не ще се никога повтори,
годините отлитнаха като ята,
остава ми дъждовната история
с целувката ти бегла под дъжда.*
Пловдив – европейска културна столица 2019
Plovdiv, 28 maj 2016 – edited 25 jan. 2018
–––
* Отиде си омерзена преди точно година. Пожелала да бъде кремирана след смъртта, да не я заравят в гроб, за да е при близките си. Три пъти прави опит да си сложи край на живота, а толкова силно обичаше и живота, и свободата да е това, което е – жена обичана и желана. Бел.м., tisss.