– Аз ще поседя тук – каза Брет.
– Оставам и аз – каза Коен.
– За бога! – извика Брет. – Идете някъде. Не виждате ли, че с
Джейк имаме да си говорим?
Ърнест Хемингуей, из
романа "Фиеста"
ИСПАНСКИЯТ РЕСТОРАНТ В ЧИКАГО
Прелита дявол
с табла във вечерно
красиво черно с ангелски крила,
току зад папионката се мерне
усмивка на испанец от смола.
Едно, че второ, трето и четвърто –
завърта се вечерята ни в кръги виното испанско в смут те хвърля
сияеща от тишина и скръб.
Отляво е мъжът ти, а насреща
с очи те пие бившият ти мъж;
кръвта му знаеш колко е гореща,
ала и той е ням, самата Смърт.
От кухнята излита облак сяра,
обгръща най-желаната жена
и в три редици вън, на тротоара
ахейците, Троянската война...
Пловдив – културна столица, Европа 2019„
Plovdiv, edited on 2 maj. 2025
Илюстрацията долу:
- 1966 г. С Галя сме на сватбата на Анастасия в
Мечкюр, днес квартал на запад от Пловдив с име Прослав. Седяхме около триста души върху
грубо сковани пейки пред маси, наредени във форма на буквата П, застлани с
тъкани на ръка покривки в селски двор, тъкмо насят със зеленчук. Минало
беше вътрешно-армейското ни състезание по бокс към II ПВО и ВВС на II българска армия в един от самолетните хангари на
някогашното пловдивско летище, после се сбих на тротоара срещу черквата
"Свети Георги" в Мараша с едни навлеци пред очите на стотина души,
чакащи да извадят обедната фурна хляб. Заради майка си и баща си се сбих, че
бяха ги унижавали онези трима – туркинята Надин, високият кокаляв треньор на
гребците от местния отбор по каяк на Текстилния комбинат "Марица" Радослав и сина му гимназист, така и не му
научих името. Туркинята, от която трепереше махалата, крещеше: "Ти
знаеш ли аз коя съм? Аз съм на Тосун бей* внучката". А и затова й бих шамари пред сащисания й мъж и сина й.
–––* Главатар на башибозушките орди,
бастисали обсадена от султанската войска Клисура през Април 1876 г. Бел.м., tisss.
Пловдив –
културна столица на Европа 2019
Plovdiv, edited on 2 maj. 2025
Илюстрацията долу:
- Май 1966 г. С Галя на сватбата на Анастасия в
Мечкюр, днес квартал на Пловдив с името Прослав. Седяхме около двеста души върху
грубо сковани пейки пред маси, подредени във форма на буквата П, застлани с тъкани на ръка покривки в селски двор, насят със зеленчук. Минало
беше вътрешно-армейското състезание по бокс в един от самолетните хангари на
някогашното пловдивско летище, после се бих сред улицата срещу черквата
"Свети Георги" в стария пловдивски район Мараша с навлеци, които бяха унижавали родителите ми пред очите на стотина съседи,
чакащи да извадят обедната фурна хляб. Заради майка си и баща си се сбих, че месец бяха унижавали туркинята Надин, високия кокаляв треньор на
гребците от отбора по кану-каяк на Текстилния комбинат "Марица" бай Радослав и сина им гимназист, така и не му
разбрах името. Туркинята, от която трепереше махалата наоколо, ми крещеше: с пяна на устата "Знаеш ли коя съм? Аз съм на Тосун бей* внучката". Затова й бих шамари пред сащисания й съпруг и пред
сина й гимназист. Идиотката не знаеше, че съм праправнук на Ангел Керемидов, 36-годишен четник в Хвърковатата чета на Бенковски от с. Калугерово, тежкоранен завлечен в родното си село и на мегдана там за ритуално обезглавен.
–––
* Предводител на башибозушките орди,
бастисали обсадена от султанската войска Клисура през Април 1876
г. Бел.м., tisss.