петък, 2 май 2025 г.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1704.)


 – Аз ще поседя тук – каза Брет.
 – Оставам и аз – каза Коен.
 – За бога! – извика Брет. – Идете някъде. Не виждате ли, че с Джейк имаме да си говорим?
    Ърнест Хемингуей, из романа "Фиеста"

ИСПАНСКИЯТ РЕСТОРАНТ В ЧИКАГО

Прелита дявол с табла във вечерно
красиво черно с ангелски крила,
току зад папионката се мерне
усмивка на испанец от смола.

Едно, че второ, трето и четвърто –
завърта се вечерята ни в кръг
и виното испанско в смут те хвърля
сияеща от тишина и скръб.

Отляво е мъжът ти, а насреща
с очи те пие бившият ти мъж;
кръвта му знаеш колко е гореща,
ала и той е ням, самата Смърт.

От кухнята излита облак сяра,
обгръща най-желаната жена
и в три редици вън, на тротоара
ахейците, Троянската война...

Пловдив – културна столица, Европа 2019

Plovdiv, edited on 2 maj. 2025 

Илюстрацията долу:

- 1966 г. С Галя сме на сватбата на Анастасия в Мечкюр, днес квартал на запад от Пловдив с име Прослав. Седяхме около триста души върху грубо сковани пейки пред маси, наредени във форма на буквата П, застлани с тъкани на ръка покривки в селски двор, тъкмо насят със зеленчук. Минало беше вътрешно-армейското ни състезание по бокс към II ПВО и ВВС на II българска армия в един от самолетните хангари на някогашното пловдивско летище, после се сбих на тротоара срещу черквата "Свети Георги" в Мараша с едни навлеци пред очите на стотина души, чакащи да извадят обедната фурна хляб. Заради майка си и баща си се сбих, че бяха ги унижавали онези трима – туркинята Надин, високият кокаляв треньор на гребците от местния отбор по каяк на Текстилния комбинат "Марица" Радослав и сина му гимназист, така и не му научих името. Туркинята, от която трепереше махалата, крещеше: "Ти знаеш ли аз коя съм? Аз съм на Тосун бей* внучката". А и затова й бих шамари пред сащисания й мъж и сина й. 
–––

* Главатар на башибозушките орди, бастисали обсадена от султанската войска Клисура през Април 1876 г. Бел.м., tisss.

Пловдив – културна столица на Европа 2019


Plovdiv, edited on 2 maj. 2025 

Илюстрацията долу:


-  Май 1966 г. С Галя на сватбата на Анастасия в Мечкюр, днес квартал на Пловдив с името Прослав. Седяхме около двеста души върху грубо сковани пейки пред маси, подредени във форма на буквата П, застлани с тъкани на ръка покривки в селски двор, насят със зеленчук. Минало беше вътрешно-армейското състезание по бокс в един от самолетните хангари на някогашното пловдивско летище, после се бих сред улицата срещу черквата "Свети Георги" в стария пловдивски район Мараша с навлеци, които бяха унижавали родителите ми пред очите на стотина съседи, чакащи да извадят обедната фурна хляб. Заради майка си и баща си се сбих, че месец бяха унижавали туркинята Надин, високия кокаляв треньор на гребците от отбора по кану-каяк на Текстилния комбинат "Марица" бай Радослав и сина им гимназист, така и не му разбрах името. Туркинята, от която трепереше махалата наоколо, ми крещеше: с пяна на устата "Знаеш ли коя съм? Аз съм на Тосун бей* внучката". Затова й бих шамари пред сащисания й съпруг и пред сина й гимназист. Идиотката не знаеше, че съм праправнук на Ангел Керемидов, 36-годишен четник в Хвърковатата чета на Бенковски от с. Калугерово, тежкоранен завлечен в родното си село и на мегдана там за ритуално обезглавен. 
–––
* Предводител на башибозушките орди, бастисали обсадена от султанската войска Клисура през Април 1876 г. Бел.м., tisss.  

   


ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1711.)

    ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1711.)   Възрастните никога нищо не разбират сами, а за децата е уморително все да им обясняват и обясня...