ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1047.)

 ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1047.)

  Какво е поезията без любовта? Първи учител ми беше бедният френски студент, вечен скитник и играч на зарове Франсоа Вийон (1431-1463). Робърт Бърнс открих малко по-късно. Преди тези двамата обаче, кумир и еталон в лириката ми беше флорентиецът Гуидо Кавалканти (1255-1300) с неговото "dolce far niente" (сладко безделие). Оказа се, истинските поети сродяват, за разлика от всеки нафукан политик. – Аноним (1947)

...Тя бе с коси от мек атлаз

и бяло като крин чело.

С уханни устни беше таз,

която ми постла легло.

Бе хладен нежния й крак

и кръгла малката й гръд:

две малки, бели преспи сняг,

навяни в тоя таен кът.

Целувах милото лице,

косите й от мек атлаз.

И тъй, с момичето в ръце,

във сън дълбок потънах аз.

И пред разсъмване почти,

за път когато бях готов:

"О, ти, опропасти ме ти" –

ми каза моята любов

Целунах скъпото лице,

очите, пълни със тъга,

и казах: "Тия две ръце

ще ми постилат отсега"...*

  22 oct. 1999 

МОМИЧЕТО, КОЕТО МИ ПОСТЛА ЛЕГЛО

По Робърт Бърнс

С обуща кални посреднощ

в ужасен декемврийски мраз

и в пазвата без пукнат грош

пред беден дом застанах аз.

"Кой хлопа вън на Рождество?" –

дочух отвътре нежен глас.

"Не хлопа принц, а същество

премръзнало! – отвърнах аз. –

Ако зависеше от мен,

едва ли бих се спрял пред вас,

ала след лутане цял ден,

какъв ли избор имам аз!"

 Открехна пътната врата,

прекрачих дървения праг

и вътре нагости ме тя

като несретник мил и драг.

Свенлива, гледаше ме там;

посгрял се, гледах я в захлас.

Обхванат от внезапен плам,

посегнах да я галя аз.

Отвори вехтичкия скрин

постелки да ми донесе,

от гушката си шала син

свали, обви ме с две ръце.

Като разбрах, че ме тресе,

от студ ли, не – от мъжки бяс,

до стопленото си сърце

притиснах я тогава аз.

Която ми постла легло,
тя утеши ме в тъмен час –
макар без знатно потекло,
направи да съм рицар аз.

С коси обви ме, Боже мой! –
целувайки ме с нежна страст,
макар – пехота, бита в бой,
направи да съм рицар аз.

Превземах там гърди, корем,
замрежил поглед, луд, в захлас,
гласът й чувах покрай мен.
И по-щастлив не съм бил аз.

Щом в утрото на път поех
към нови друми, с дързък глас
до гроб във вярност й се клех...
и после с други лягах аз.

Как лъгах я! О, как щурях
без миг покой, във зной и мраз,
но само с нея, знам, че бях
въздигнат като рицар аз.

В оназ колиба някой ден

навярно ще се върна аз

и може би на колене

ще я помоля с гузен глас

да ми прости, но Боже мой,

ще я намеря ли сама –

пак млада, тръпнеща от зной,

останала докрай мома?

Ръми пак декемврийски дъжд

и в бедно някакво селце

сънувам се отново мъж

във мраморните й ръце.

О, не, не станах по-богат,

ни славен някога съм бил,

но и на път за Оня свят

ще следвам образа й мил.

Къде е нежното моме...?

Не съм я повече видял,

но случа ли се насаме,

за нея мисля си с печал. 

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 06 sep. 2022

Илюстрации:

- Албрехт Дюрер (1471-1528), Автопортрет (1498).

- Младата жена е извор на трепет за изкуството**.

___

* Реплика към едноименната балада на Робърт Бърнс (1759-1796), вж. http://www.highviewart.com/izkustvo/devoykata-koyato-mi-postla-leglo-4978.html 

** Вж. https://webstage.bg/art/7715--melanholiya-na-albreht-dyurer-savarshenstvoto-na-nesavarsheniya-ni-svyat.html Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1046.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1046.)

  Какво се случи с нашето мило отечество трийсет и три години, след като на власт се оказаха шепа отродници? Нека всеки сам си направи равносметката точно днес, в деня на Съединението. Бездуховност, която отрича всичко родно! – Аноним (1947)

Идейки си запъхтяна вечерта веднъж, 

Джени вир-водица стана в акцъфналата ръж.

Джени зъзне цяла, Джени пламва изведнъж –
бърза мокра до колене в цъфналата ръж.

Ако някой срещне някой в цъфналата ръж
и целуне този някой някого веднъж ,
 то нима ще знае всякой де, кога, веднъж
някого целувал някой в цъфналата ръж!*

  22 oct. 1999 

МОМИЧЕТО ОТ КРАЙНИЯ КВАРТАЛ

По Робърт Бърнс

Пратили я наша Джени хляб от супера да вземе, 

а пък проснали се неми локви езерно лъщят,

събота е, сутрин рано, люшка се пране голямо, 

сякаш кораб е разпънал своите платна за път. 

Във варела сред боклука двама просяци се сбиха 

за остатък от мастика и комат мухлясал хляб, 

ругатни, псувни се чуха, даже мярна се мотика 

и внезапно появи се полицейски смел отряд. 

Хем опасно, хем мъгливо над кварталното ни кино, 

зад завесите кирливи и в кресла с оръфан плюш – 

от балкончетата сиви екшън гледаме на живо  

как онез се млатят диво и цвърти кръв с цвят на руж. 

Покрай джипката с буркана, мигащ в синичко, застана 

командирът полицейски – строен, горд и звездочел, 

той към двамата хайлази нещо некрасиво каза, 

плю в калта и зъл нагази, спусна се като орел. 

Старата вдовица Кера с кокали и лук замери 

джипката, с ченгета пълна, избоботи с мъжки глас: 

– Капитане, капитане, леле-мале, що ще стане, 

ако гьостерица хвана и сама ви погна аз!

Господ гледаше отгоре, облаците с крак разпори: 

тресна гръм и над квартала на талази рукна дъжд – 

завоня екарисажно, ала туй хич не е важно; 

важно ще е, ако Джени тича в цъфналата ръж.

И тогава става смешна врявата там нечовешка

пред момичето, което търси своя принц сред нас,

ала ние май сме слепи – и печални, и нелепи

пред момичето, в което влюбих се внезапно аз.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа 

Plovdiv, edited on 06 sep. 2022

–––

* Робърт Бърнс (1759-1796). Вж.https://magnifisonz.com/2018/09/29/%D1%80%D0%BE%D0%B1%D1%8A%D1%80%D1%82-%D0%B1%D1%8A%D1%80%D0%BD%D1%81-%D0%B0%D0%BA%D0%BE-%D0%BD%D1%8F%D0%BA%D0%BE%D0%B9-%D1%81%D1%80%D0%B5%D1%89%D0%BD%D0%B5-%D0%BD%D1%8F%D0%BA%D0%BE%D0%B9-%D0%B2/

  Преводът е редактиран. На днешния ден през 1983 г. в софийската клиника "Пирогов" издъхна баща ми дърводелецът, след като обгоря в колата си на паркинга зад т.нар. "милиционерски блок" в пловдивския жилищен комплекс Тракия, извикан там по рекламация, като консултант към мебелен магазин. И това се случва, като последствие, според мен, от статията ми "Примери с обратен знак" от май 1981 г. в местния младежки вестник "Комсомолска искра", заради която критична статия бях "преустроен" от журналист в учител по български език и литература с резолюция от най-високо място: "На този човек в средствата за масова информация повече достъп да не му давате". Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1045.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1045.)

  Вгледай се и се вслушай в природата около нас, да се научиш как и ти да живееш в хармония с растения, птици, животни, риби и да ти е драго, че си жив на тази планета, залутана в мразовития Космос на суетата и глупостта. – Аноним (1947)  

  9 maj 2013 

УЦЕЛЕН*

А трънчето в скореца май се влюби,
но той, уви! – съвсем е пощурял,
нали е май, преследва пеперуди,
че не е лек и мъжкият ни хал.

Една, че втора песничка измисля
за всяка женска, както си е ред,
обезумял от страст, им се натиска,
демек – преследва ги като поет.

И Старата гора е ужасена
от думи непристойни за любов –
нима единствен в цялата вселена
за любовта ни отреден е Бог?

Тъгува трънчето и лей сълзички
по този невъздържан перушан:
покри се с бледорозови звездички,
по-точно казано, на цъфнал дрян.

Хлапак един от дряна си отряза
чатал за прашка с бобени зърна
и с изстрела си точен зле наказа
скореца, та накрая, ей го на! –

лежи уцелен весело в сърцето
под вейките на цъфналия храст
и ще лежи навярно там, додето
пиянството му мине, мисля аз.

Надникне ли мъжът в моминска пазва,
към безразсъдства втурва се готов,
но всяка дързост тежко се наказва,
когато става дума за любов.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 05 sep. 2022

–––

* Текст, посветен на Соня Пехльова по случай рождения й ден. Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1044.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1044.)

  Когато някъде под носа ти захлопнат вратата, на други поне три места ти се отварят куп нови възможности. Смяташ, че точно ти трябва да си вътре?! Но такъв е животът: непредвидим, и затова изкусителен и толкова силно любим. – Аноним (1947)  

  17 uni 2011 

ЗАГУБИ НЕПОПРАВИМИ

Както пеперуда синя
ти на рамото ми кацна
и това е много мило,
но и малко е опасно,

че възможно е тогава
най-случайно да се влюбя,
а в зелената морава
пърхат много пеперуди –

всяка каца да отпие
от сърцето ни нектара,
но това е поправимо
само в приказките стари.

Като в приказките стари
ти си малкото момиче,
дето с кукли си играе
и цветята най обича.

А цветята са красиви
ден до пладне и ужасно
после стават малко сиви,
после някак става ясно

колко преходно е всичко,
как сме всички заменими,
ала никой не обича
загуби непредвидими.

Чакала си да ти кацна,
хайде, леко отмини ме –
да се влюбиш е опасно
в загуби непоправими.

Ти си хубава такава

и за всеки тук е ясно,

че животът продължава,
и това е най-прекрасно!

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 04 sep. 2022**

–––

* На една мила хубавелка, но и на благородната дама, с която бъбрихме на всички световни езици за философия, книги, автори: тя – на нейния роден руски, немски, английски, френски, испански, аз – на моя роден български, докато другите се веселяха, и на следния ден дойде да ми каже, че отлита за Париж.

** Луис Алън Рийд (1942-2013) е американски музикант, певец, автор на песни и поет. Той беше китарист, певец и основен автор на песни за рок-групата "Velvet Underground" и имаше солова кариера, продължила пет десетилетия. Въпреки че не са били търговски печеливши по време на съществуването си, "Velvet Underground" са смятани за една от най-влиятелните групи в историята на ъндърграунд и алтернативната рок-музика. Отличителният мъртвешки глас на Рийд, поетичните и трансгресивни текстове и експериментално свирене на китара са запазена марка през цялата му дълга кариера. В университета учи при поета Делмор Шварц (1913-1966), за когото казва: "първият велик човек, когото съм срещал", и стават приятели. Според Лу, Шварц му показал как "с най-пестелив и обикновен език, който си в състояние да си представиш, може да постигнеш удивителни висоти" (за чувство и мисъл). Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1043.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1043.)

  На 5 януари 2017 г. в два след обяд издъхва добруджанското момиче, което ми роди две дъщери... Живяхме с нея петнайсет години в притеснения и несрета, заобиколени от враждебни хора в моя Пловдив, с непресъхващото ми тщеславие, но и неистовата й жажда за авантюри, та за нея шепнеха: "Много я иска животът!"* – Авторът (1947)  

  20 apr. 1976 

ПРЕДСТАВЯШ ЛИ СИ?** 

...А някой ден на гости да ни дойде 

Балканът с пропасти, брадясал с тръни, 

от край-до край изпънал хоризонта, 

до глезените във хайдушко биле!

Представяш ли си малката ни стая

какъв размах, какъв простор ще вземе!

Ще дойдат тук цветя и разни птици,

животни светли, извори и сенки... 

Тогава пак ще седна по средата

на нашите мечти. И ще те гледам.

И в ъгъла китарата ще свири –

напук на саможивите съседи.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 03 sep. 2022

Илюстрации:

- Бедни и несретни, но и така щастливи! 

  - В старата квартира с двете дъщерички.

–––

* Уязвима и крехка, и толкова беззащитна в чуждия за нея град на селско момиче, израснало с полето на Добруджа, с морето край Балчик и Варна, та пловдивската Марица наричаше "кална вада"; силно обичаше живота; и може би затова на три пъти прави опит да си сложи край на живота, а си отиде от този свят не по свое желание на 5 януари 2017 г. Родена е на днешния ден (3 септември) през 1952 г. в Балчик.

** От сб. "Сутрин рано", изд. 1983 г. на пловдивското издателство "Христо Г. Данов". Бел.м., tisss.