ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1046.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1046.)

  Какво се случи с нашето мило отечество трийсет и три години, след като на власт се оказаха шепа отродници? Нека всеки сам си направи равносметката точно днес, в деня на Съединението. Бездуховност, която отрича всичко родно! – Аноним (1947)

Идейки си запъхтяна вечерта веднъж, 

Джени вир-водица стана в акцъфналата ръж.

Джени зъзне цяла, Джени пламва изведнъж –
бърза мокра до колене в цъфналата ръж.

Ако някой срещне някой в цъфналата ръж
и целуне този някой някого веднъж ,
 то нима ще знае всякой де, кога, веднъж
някого целувал някой в цъфналата ръж!*

  22 oct. 1999 

МОМИЧЕТО ОТ КРАЙНИЯ КВАРТАЛ

По Робърт Бърнс

Пратили я наша Джени хляб от супера да вземе, 

а пък проснали се неми локви езерно лъщят,

събота е, сутрин рано, люшка се пране голямо, 

сякаш кораб е разпънал своите платна за път. 

Във варела сред боклука двама просяци се сбиха 

за остатък от мастика и комат мухлясал хляб, 

ругатни, псувни се чуха, даже мярна се мотика 

и внезапно появи се полицейски смел отряд. 

Хем опасно, хем мъгливо над кварталното ни кино, 

зад завесите кирливи и в кресла с оръфан плюш – 

от балкончетата сиви екшън гледаме на живо  

как онез се млатят диво и цвърти кръв с цвят на руж. 

Покрай джипката с буркана, мигащ в синичко, застана 

командирът полицейски – строен, горд и звездочел, 

той към двамата хайлази нещо некрасиво каза, 

плю в калта и зъл нагази, спусна се като орел. 

Старата вдовица Кера с кокали и лук замери 

джипката, с ченгета пълна, избоботи с мъжки глас: 

– Капитане, капитане, леле-мале, що ще стане, 

ако гьостерица хвана и сама ви погна аз!

Господ гледаше отгоре, облаците с крак разпори: 

тресна гръм и над квартала на талази рукна дъжд – 

завоня екарисажно, ала туй хич не е важно; 

важно ще е, ако Джени тича в цъфналата ръж.

И тогава става смешна врявата там нечовешка

пред момичето, което търси своя принц сред нас,

ала ние май сме слепи – и печални, и нелепи

пред момичето, в което влюбих се внезапно аз.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа 

Plovdiv, edited on 06 sep. 2022

–––

* Робърт Бърнс (1759-1796). Вж.https://magnifisonz.com/2018/09/29/%D1%80%D0%BE%D0%B1%D1%8A%D1%80%D1%82-%D0%B1%D1%8A%D1%80%D0%BD%D1%81-%D0%B0%D0%BA%D0%BE-%D0%BD%D1%8F%D0%BA%D0%BE%D0%B9-%D1%81%D1%80%D0%B5%D1%89%D0%BD%D0%B5-%D0%BD%D1%8F%D0%BA%D0%BE%D0%B9-%D0%B2/

  Преводът е редактиран. На днешния ден през 1983 г. в софийската клиника "Пирогов" издъхна баща ми дърводелецът, след като обгоря в колата си на паркинга зад т.нар. "милиционерски блок" в пловдивския жилищен комплекс Тракия, извикан там по рекламация, като консултант към мебелен магазин. И това се случва, като последствие, според мен, от статията ми "Примери с обратен знак" от май 1981 г. в местния младежки вестник "Комсомолска искра", заради която критична статия бях "преустроен" от журналист в учител по български език и литература с резолюция от най-високо място: "На този човек в средствата за масова информация повече достъп да не му давате". Бел.м., tisss.