Ars Poetica – НА ТАЗ, КОЯТО МИ ПОСТЛА ЛЕГЛО

НА ТАЗ, КОЯТО МИ ПОСТЛА ЛЕГЛО*

С обуща кални посреднощ

в най-злия декемврийски мраз

и в пазвата без пукнат грош

пред беден дом застанах аз.

– Кой хлопа вън на Рождество? –

дочух отвътре нежен глас.

– Не хлопа принц, а същество

премръзнало – отвърнах аз. –

Ако зависеше от мен,

едва ли бих се спрял пред вас,

ала след лутане цял ден,

какъв ли избор имам аз!

 Отвори пътната врата,

прекрачих дървения праг

и вътре нагости ме тя

като несретник мил и драг.

Свенлива, гледаше ме там;

посгрял се, гледах я в захлас,

обхванат от внезапен плам,

посегнах да погаля аз.

Отвори вехтичкия скрин

постелки да ми донесе,

от гушката си шала син

свали, обви ме с две ръце;

като видя, че ме тресе,

от студ ли, не – от мъжки бяс,

и тъй до моето сърце

притиснах я тогава аз.

На таз, която ми постла легло
и утеши ме в тъмен час –
макар без знатно потекло,
направи да съм рицар аз.

С коси обвивайки ме, Боже мой! –
целувайки ме с нежна страст,
макар – пехота, бита в бой,
направи да съм рицар аз.

Превземах тез гърди, корем,
замрежил поглед, луд, в захлас,
гласът й чувах покрай мен
и по-щастлив не съм бил аз.

Щом в утрото на път поех
към нови друми, с дързък глас
до гроб във вярност й се клех...
и все пак с други лягах аз.

Как лъгах я! О, как щурях
без миг покой във зной и мраз,
но само с нея, знам, че бях
въздигнат като рицар аз.

В оназ колиба някой ден

навярно ще се върна аз

и може би на колене

ще я помоля с гузен глас

да ми прости, но Боже мой,

ще я намеря ли сама

пак млада, тръпнеща от зной,

останала докрай мома?

Ръми вън декемврийски дъжд

и в бедно някакво селце

сънувам се отново мъж

в девичите й две ръце.

О, не, не станах по-богат,

ни славен някога съм бил,

но и на път за Онзи свят

ще следвам образа й мил.

Къде е нежното моме!

Не съм я повече видял,

но щом остана насаме,

за нея спомням си с печал. 

Пловдив – европейска културна столица 2019

 

Plovdiv, 1 oct. 2009 – edited 4 uni 2017

_____

* Реплика към едноименната балада на Робърт Бърнс: http://www.highviewart.com/izkustvo/devoykata-koyato-mi-postla-leglo-4978.html