ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1043.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1043.)

  На 5 януари 2017 г. в два след обяд издъхва добруджанското момиче, което ми роди две дъщери... Живяхме с нея петнайсет години в притеснения и несрета, заобиколени от враждебни хора в моя Пловдив, с непресъхващото ми тщеславие, но и неистовата й жажда за авантюри, та за нея шепнеха: "Много я иска животът!"* – Авторът (1947)  

  20 apr. 1976 

ПРЕДСТАВЯШ ЛИ СИ?** 

...А някой ден на гости да ни дойде 

Балканът с пропасти, брадясал с тръни, 

от край-до край изпънал хоризонта, 

до глезените във хайдушко биле!

Представяш ли си малката ни стая

какъв размах, какъв простор ще вземе!

Ще дойдат тук цветя и разни птици,

животни светли, извори и сенки... 

Тогава пак ще седна по средата

на нашите мечти. И ще те гледам.

И в ъгъла китарата ще свири –

напук на саможивите съседи.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 03 sep. 2022

Илюстрации:

- Бедни и несретни, но и така щастливи! 

  - В старата квартира с двете дъщерички.

–––

* Уязвима и крехка, и толкова беззащитна в чуждия за нея град на селско момиче, израснало с полето на Добруджа, с морето край Балчик и Варна, та пловдивската Марица наричаше "кална вада"; силно обичаше живота; и може би затова на три пъти прави опит да си сложи край на живота, а си отиде от този свят не по свое желание на 5 януари 2017 г. Родена е на днешния ден (3 септември) през 1952 г. в Балчик.

** От сб. "Сутрин рано", изд. 1983 г. на пловдивското издателство "Христо Г. Данов". Бел.м., tisss.