ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1045.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1045.)

  Вгледай се и се вслушай в природата около нас, да се научиш как и ти да живееш в хармония с растения, птици, животни, риби и да ти е драго, че си жив на тази планета, залутана в мразовития Космос на суетата и глупостта. – Аноним (1947)  

  9 maj 2013 

УЦЕЛЕН*

А трънчето в скореца май се влюби,
но той, уви! – съвсем е пощурял,
нали е май, преследва пеперуди,
че не е лек и мъжкият ни хал.

Една, че втора песничка измисля
за всяка женска, както си е ред,
обезумял от страст, им се натиска,
демек – преследва ги като поет.

И Старата гора е ужасена
от думи непристойни за любов –
нима единствен в цялата вселена
за любовта ни отреден е Бог?

Тъгува трънчето и лей сълзички
по този невъздържан перушан:
покри се с бледорозови звездички,
по-точно казано, на цъфнал дрян.

Хлапак един от дряна си отряза
чатал за прашка с бобени зърна
и с изстрела си точен зле наказа
скореца, та накрая, ей го на! –

лежи уцелен весело в сърцето
под вейките на цъфналия храст
и ще лежи навярно там, додето
пиянството му мине, мисля аз.

Надникне ли мъжът в моминска пазва,
към безразсъдства втурва се готов,
но всяка дързост тежко се наказва,
когато става дума за любов.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 05 sep. 2022

–––

* Текст, посветен на Соня Пехльова по случай рождения й ден. Бел.м., tisss.