ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (875.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (875.)

  Имам чувството, че точно тази категория кресливи хора се раждат със заложбите на подмазвач и възползвал се ловко от ситуацията лицемер и тарикат. – Аноним (1947)

  

  29 jan. 1980

ВЪЛК*

Познавам го. Това е той –

шуми със бялата си риза,
а тайно Вярата ми влиза
със него в безпощаден бой. 

Какъв красавец и левент,
расте на своя корен здрав;
ала от вълчия му нрав
са пресни раните у мен.

 

Невероятно! Съществува...
И знае как да се преструва:
къде да лае и къде
глава покорно да сведе –
 

да завърти опашка тихо,
да пъхне умно своя глас.
Такива подлеци сред нас
до дъно дните ми вгорчиха.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 29 jan. 2022

Илюстрации:

- 1957. На летен лагер в Панагюрските колонии**.

- 1980. Кътчето ми в младежкия местен вестник***.

–––

* От сб. "Сутрин рано", изд. "Христо Г. Данов" в тираж 1100 екз. през 1983 г.

** През лятото на 1957 г. от пазарджишкото училище "Методи Шатаров" ме изпратиха на детски ученически лагер, понеже бях доста кльощаво хлапе, което често боледуваше от какво ли не – хепатит, глисти, гнойни сливици, та всяка зима имах, кажи-речи, предварително ангажирано болнично легло във Втора пловдивска градска поликлиника, на последния етаж, където медицинските сестри на миниатюрно котлонче изваряваха спринцовките и иглите, и поне месец идваха да спят на съседното легло в моята монашеска болнична стая. По този повод писах един от първите си текстове по тема, дадена от Никола Джоков (1934-2000) за нашето четвъртъчно Класно по поезия: "Момченцето, което искаше да нарисува най-големия слон", заимствана от "Малкият принц" на Антоан дьо Сент Екзюпери (1900-1944). Между другото, родителите не заплащаха нито лев за тези двайсетдневни ученически лагери.

Четвъртото хлапе съм, онова с белите гащи вдясно от рапортуващия.

 

** Бяхме настанени в около половин дузина експроприирани от т.нар. Народна власт частни курортни вили в Родопите. На първия етаж спяха момиченцата, а хлапаците бяхме на горния втори етаж в помещения без врати, около двайсетина момчета, между които имаше и един як циганин Яшар, повтаряч и слаб ученик, но пратен да си укрепи и той здравето за около двайсетина дни, колкото траеше лагерната ни смяна.

*** За мен десетте години журналистика в "Комсомолска искра" беше школа по издръжливост и оцеляване в обстановка враждебна, ала по онова време не съм знаел това; едва години по-късно го осъзнах, когато открих същите онези "верни на Партията" хора, че са сред първите, обявили се сами за антикомунисти и за демократи по многолюдните митинги след Десети ноември 1989 г. Вълкът в случая си има реален прототип – един от колегите ми, чието мнение изразяваше накъсо др. Върба Лулкина – Чавдарова (1929): "Как не се страхуваш да пишеш така, че да те цитират по Радио Свободна Европа. Заемаш в нашия вестник мястото на някое наше момче". Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (874.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (874.)

  ...Че падна здрач, а варварите не дойдоха./ Завърнаха се пратениците от границата/ и казаха, че варвари не съществуват вече./ Сега какво ще стане с нас без варвари?/ Та варварите бяха някакво решение. – Из "Варварите" на Конст. Кавафис (1863-1933)*

  23 fev. 1994

СКРЪБНА ВЕСТ

Отишъл си Иван, съвсем без време;

народът е от щастие пиян –

за всички ни тук беше тежко бреме;

най-сетне ще отдъхнем от Иван.

Причините за гняв и неуспехи,

за сринатите идоли е там 

в Отвъдното, където гол, без дрехи

се рее зъл духът му на Иван.

От радостта без време сполетени,

тълпите се вълнуват в смут голям:

сега кой мястото му ще заеме –

кого да бием като барабан?

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 28 jan. 2022

Илюстрации:

- 1992. На летен лагер с колегата Пеньо Куков (1948).

- Типовият образец за сърцераздирателния некролог.

–––

* Константинос Кавафис (1863-1933), Между 1891 и 1904 г. Кавафис разпространява поезията си само сред свои приятели, придобивайки известна популярност сред гръцката общност в Александрия. В Гърция става известен след положителна критика, публикувана в 1903 г., но не получава признание, тъй като стилът му е твърде различен от преобладаващия стил на изразяване по онова време. 

 .    Връстник е на Алеко Константинов. Умира на рождения си ден 29 април 1933 г. Бел.м., tisss.

 

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (873.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (873.)

  Сложих си кепето в клетката/ и излязох с птичето върху главата си./ – Я, виж ти, откога не отдаваме чест? –/ ни запита майорът./ – Съвсем не, не отдаваме чест! –/ отвърна му птичето... – Из "Гарнизонен отпуск" на Жак Превер (1900-1977)*

  01 uni 2007

ОТНОСНО ЖАК ПРЕВЕР

На Соня Пехльова – Ирини

Вали и тук, а гробът се чернее –

поръсих шепа кал наместо пръст,
безброят карамфили погрознели
избухна от печал околовръст.

Да питаме духа на тоз, когото

с теб, Ирини, цитираме така,

как зад усмивка блясва под окото

кристална нежна капчица сълза.

Каскет нахлупил, ходи покрай Сена,

ръцете пъхнал в старичък балтон:

с врабците разговаря без проблеми,

към Пер Лашез** обръща се с поклон.

От него генералите се плашат,

но влюбените имат го за свой –

разделят се, прегръщат се и плачат,

в тъга умира сякаш с тях и той.

Край малката сергия се поспира,

и взел узряла ябълка в ръка,

откривам, разговаря със Всемира

поетът – арлекинът на света.

Напудрени жени, мъже тъй строги,

вечерни в черни дрехи се тълпят:

край черкви, минарета, синагоги

молитвите си траурни мълвят.

И кой ги чува? Кой от мъртъвците

изпитва някакъв респект пред тях!

От този свят щом някой си отива,

друг ражда се за болести и грях.

И тъй светът върти се покрай Сена,

край Искър и Марица се върти –

 поетите израстват по-големи

пред бездната на миналите дни.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 27 jan. 2022

–––

* Жак Превер е френски поет, сценарист, но и автор на текстове на песни. Издал е само няколко стихосбирки, сред които сборника "Слова". Придобива популярност със своя фамилиарен език и играта на думи. Стиховете му са известни на френскоезичния свят, включени и в програмата на френските училища, вж. https://magnifisonz.com/2016/12/13/%D1%88%D0%B5%D1%81%D1%82-%D0%B2%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%BF%D0%BD%D0%B8-%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%85%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B6%D0%B0%D0%BA-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%80/  Никой не го е броял за поет сред снобите във висшата френска литературна критика. Ходел е по пазарите на Париж и всъщност обикновените парижани са първите му почитатели. Петима от авторите, които ме кефят, са страняли от литературните кръгове и са се държали в живота си като най-обикновени хора: Бърнс, Превер, Емили Дикинсън, Селинджър, Фокнър.  Да не говоря за Франсоа Вийон. Изпитвам жал и гнус, когато чуя някой да рече за себе си: "Аз съм писател, аз съм поет". Ботев никога не си е позволявал да каже: "Аз съм поет".

** Пер Лашез е най-голямото гробище в Париж, сред най-известните в света. Наречено е на Франсоа де ла Шез, изповедник и духовен водач (гуру) на Луи XIV, в чиято градина е изградено. Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (872.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (872.)

  Всичко наше е временно, любезна, и всички ние сме временно в тъй хубавия свят и от всичко нетрайно у нас най-завладяваща е плътската любов помежду ни. Илюзията, обаче, винаги е много по-съвършена от реалността. – Аноним (1947)

  09 jan. 2015

ПЕТРАРКА*

Къде си? Нужно ми е да те видя
и аз дори съвсем не знам защо,
че някак си без теб ми е обидно
като ръка без пръстен от злато,

като поляна без цветя през юни,
като дъждовна нощ без светлинка,
като слепец сред пясъчните дюни,
като премръзнала от студ река.

Лаура! Все едно ми е къде си,
не ми е нужно даже и да знам –
на този свят са хиляди адреси
да бъдеш в многолюдието сам.

От чаша вино мога да отпия,
от устни мога да отпия страст,
но няма по-печална орисия
от сляпата илюзия у нас.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 26 jan. 2022

–––

* Вж. http://historynakratko.blogspot.com/2016/07/blog-post_22.html. Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (871.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (871.)

  Всичко наше е временно, любезна, и всички ние сме временно в тъй хубавия свят, и от всичко нетрайно най-завладяваща е плътската любов помежду ни. – Аноним (1947)

  26 noe. 2012

ЕВА ОТ КВАРТАЛНОТО КАФЕНЕ*

На уличка глуха в едно кафене
момиче свари ми кафенце горчиво;
кафе уж обичам горчиво, но не…
тя бе така лъчезарна и жива,

че щом ме простреля с две сини очи,
дъхът си усетих в гърдите да спира
и Ангелски хор чух у мен да звучи
три нощи безсънни в бедна квартира.

Дал Бог кафенета по за лев и за два,
че вече и доста кафе-автомати,
където през процеп ти пускат с вода
захар, кафенце съвсем по вкуса ти.

С цигара в ръка, с приятел на крак
щерките Евини обсъждай на воля
като мъж или просто наивен глупак,
заел от Сократ ироничната роля

на древен мъдрец и поет-философ,
който в утайката с трепет занича
да открие неземната сладка любов
в силует на сънувано мило момиче.

За любов си мечтаеш в далечни земи,
по острови нейде в далечни морета,
а тя покрай теб делнично шета
и с очета ти казва: Ела ме вземи!

Напоследък са дните ми доста неясни,
изобщо – мъгливи, та сам се не трая,
и върти се в ума ми мисъл нещастна –
защо Бог изгонил онез двама от Рая.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 25 jan. 2022

–––

* Действителен случай, даже името не съм променил. Бел.м., tisss.