ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (875.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (875.)

  Имам чувството, че точно тази категория кресливи хора се раждат със заложбите на подмазвач и възползвал се ловко от ситуацията лицемер и тарикат. – Аноним (1947)

  

  29 jan. 1980

ВЪЛК*

Познавам го. Това е той –

шуми със бялата си риза,
а тайно Вярата ми влиза
със него в безпощаден бой. 

Какъв красавец и левент,
расте на своя корен здрав;
ала от вълчия му нрав
са пресни раните у мен.

 

Невероятно! Съществува...
И знае как да се преструва:
къде да лае и къде
глава покорно да сведе –
 

да завърти опашка тихо,
да пъхне умно своя глас.
Такива подлеци сред нас
до дъно дните ми вгорчиха.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 29 jan. 2022

Илюстрации:

- 1957. На летен лагер в Панагюрските колонии**.

- 1980. Кътчето ми в младежкия местен вестник***.

–––

* От сб. "Сутрин рано", изд. "Христо Г. Данов" в тираж 1100 екз. през 1983 г.

** През лятото на 1957 г. от пазарджишкото училище "Методи Шатаров" ме изпратиха на детски ученически лагер, понеже бях доста кльощаво хлапе, което често боледуваше от какво ли не – хепатит, глисти, гнойни сливици, та всяка зима имах, кажи-речи, предварително ангажирано болнично легло във Втора пловдивска градска поликлиника, на последния етаж, където медицинските сестри на миниатюрно котлонче изваряваха спринцовките и иглите, и поне месец идваха да спят на съседното легло в моята монашеска болнична стая. По този повод писах един от първите си текстове по тема, дадена от Никола Джоков (1934-2000) за нашето четвъртъчно Класно по поезия: "Момченцето, което искаше да нарисува най-големия слон", заимствана от "Малкият принц" на Антоан дьо Сент Екзюпери (1900-1944). Между другото, родителите не заплащаха нито лев за тези двайсетдневни ученически лагери.

Четвъртото хлапе съм, онова с белите гащи вдясно от рапортуващия.

 

** Бяхме настанени в около половин дузина експроприирани от т.нар. Народна власт частни курортни вили в Родопите. На първия етаж спяха момиченцата, а хлапаците бяхме на горния втори етаж в помещения без врати, около двайсетина момчета, между които имаше и един як циганин Яшар, повтаряч и слаб ученик, но пратен да си укрепи и той здравето за около двайсетина дни, колкото траеше лагерната ни смяна.

*** За мен десетте години журналистика в "Комсомолска искра" беше школа по издръжливост и оцеляване в обстановка враждебна, ала по онова време не съм знаел това; едва години по-късно го осъзнах, когато открих същите онези "верни на Партията" хора, че са сред първите, обявили се сами за антикомунисти и за демократи по многолюдните митинги след Десети ноември 1989 г. Вълкът в случая си има реален прототип – един от колегите ми, чието мнение изразяваше накъсо др. Върба Лулкина – Чавдарова (1929): "Как не се страхуваш да пишеш така, че да те цитират по Радио Свободна Европа. Заемаш в нашия вестник мястото на някое наше момче". Бел.м., tisss.