ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (871.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (871.)

  Всичко наше е временно, любезна, и всички ние сме временно в тъй хубавия свят, и от всичко нетрайно най-завладяваща е плътската любов помежду ни. – Аноним (1947)

  26 noe. 2012

ЕВА ОТ КВАРТАЛНОТО КАФЕНЕ*

На уличка глуха в едно кафене
момиче свари ми кафенце горчиво;
кафе уж обичам горчиво, но не…
тя бе така лъчезарна и жива,

че щом ме простреля с две сини очи,
дъхът си усетих в гърдите да спира
и Ангелски хор чух у мен да звучи
три нощи безсънни в бедна квартира.

Дал Бог кафенета по за лев и за два,
че вече и доста кафе-автомати,
където през процеп ти пускат с вода
захар, кафенце съвсем по вкуса ти.

С цигара в ръка, с приятел на крак
щерките Евини обсъждай на воля
като мъж или просто наивен глупак,
заел от Сократ ироничната роля

на древен мъдрец и поет-философ,
който в утайката с трепет занича
да открие неземната сладка любов
в силует на сънувано мило момиче.

За любов си мечтаеш в далечни земи,
по острови нейде в далечни морета,
а тя покрай теб делнично шета
и с очета ти казва: Ела ме вземи!

Напоследък са дните ми доста неясни,
изобщо – мъгливи, та сам се не трая,
и върти се в ума ми мисъл нещастна –
защо Бог изгонил онез двама от Рая.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 25 jan. 2022

–––

* Действителен случай, даже името не съм променил. Бел.м., tisss.