ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (872.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (872.)

  Всичко наше е временно, любезна, и всички ние сме временно в тъй хубавия свят и от всичко нетрайно у нас най-завладяваща е плътската любов помежду ни. Илюзията, обаче, винаги е много по-съвършена от реалността. – Аноним (1947)

  09 jan. 2015

ПЕТРАРКА*

Къде си? Нужно ми е да те видя
и аз дори съвсем не знам защо,
че някак си без теб ми е обидно
като ръка без пръстен от злато,

като поляна без цветя през юни,
като дъждовна нощ без светлинка,
като слепец сред пясъчните дюни,
като премръзнала от студ река.

Лаура! Все едно ми е къде си,
не ми е нужно даже и да знам –
на този свят са хиляди адреси
да бъдеш в многолюдието сам.

От чаша вино мога да отпия,
от устни мога да отпия страст,
но няма по-печална орисия
от сляпата илюзия у нас.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 26 jan. 2022

–––

* Вж. http://historynakratko.blogspot.com/2016/07/blog-post_22.html. Бел.м., tisss.