ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (873.)
Сложих си кепето в клетката/ и излязох с птичето върху главата си./ – Я, виж ти, откога не отдаваме чест? –/ ни запита майорът./ – Съвсем не, не отдаваме чест! –/ отвърна му птичето... – Из "Гарнизонен отпуск" на Жак Превер (1900-1977)*
01 uni 2007
01 uni 2007
ОТНОСНО ЖАК ПРЕВЕР
На Соня Пехльова – Ирини
Вали и тук, а гробът се чернее –
поръсих шепа кал наместо пръст,
безброят карамфили погрознели
избухна от печал околовръст.
Да питаме духа на тоз, коготос теб, Ирини, цитираме така,как зад усмивка блясва под окотокристална нежна капчица сълза. Каскет нахлупил, ходи покрай Сена,ръцете пъхнал в старичък балтон:с врабците разговаря без проблеми,към Пер Лашез** обръща се с поклон.От него генералите се плашат,но влюбените имат го за свой –разделят се, прегръщат се и плачат,в тъга умира сякаш с тях и той. Край малката сергия се поспира,и взел узряла ябълка в ръка,откривам, разговаря със Всемирапоетът – арлекинът на света. Напудрени жени, мъже тъй строги,вечерни в черни дрехи се тълпят:край черкви, минарета, синагогимолитвите си траурни мълвят. И кой ги чува? Кой от мъртъвцитеизпитва някакъв респект пред тях!От този свят щом някой си отива,друг ражда се за болести и грях. И тъй светът върти се покрай Сена,край Искър и Марица се върти – поетите израстват по-големипред бездната на миналите дни.Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа
Plovdiv, edited on 27 jan. 2022–––* Жак Превер е френски поет, сценарист, но и автор на текстове на песни. Издал е само няколко стихосбирки, сред които сборника "Слова". Придобива популярност със своя фамилиарен език и играта на думи. Стиховете му са известни на френскоезичния свят, включени и в програмата на френските училища, вж. https://magnifisonz.com/2016/12/13/%D1%88%D0%B5%D1%81%D1%82-%D0%B2%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%BF%D0%BD%D0%B8-%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%85%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B6%D0%B0%D0%BA-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%80/ Никой не го е броял за поет сред снобите във висшата френска литературна критика. Ходел е по пазарите на Париж и всъщност обикновените парижани са първите му почитатели. Петима от авторите, които ме кефят, са страняли от литературните кръгове и са се държали в живота си като най-обикновени хора: Бърнс, Превер, Емили Дикинсън, Селинджър, Фокнър. Да не говоря за Франсоа Вийон. Изпитвам жал и гнус, когато чуя някой да рече за себе си: "Аз съм писател, аз съм поет". Ботев никога не си е позволявал да каже: "Аз съм поет".
** Пер Лашез е най-голямото гробище в Париж, сред най-известните в света. Наречено е на Франсоа де ла Шез, изповедник и духовен водач (гуру) на Луи XIV, в чиято градина е изградено. Бел.м., tisss.
ОТНОСНО ЖАК ПРЕВЕР
На Соня Пехльова – Ирини
Вали и тук, а гробът се чернее –
поръсих шепа кал наместо пръст,
безброят карамфили погрознели
избухна от печал околовръст.
Да питаме духа на тоз, когото
с теб, Ирини, цитираме така,
как зад усмивка блясва под окото
кристална нежна капчица сълза.
Каскет нахлупил, ходи покрай Сена,
ръцете пъхнал в старичък балтон:
с врабците разговаря без проблеми,
към Пер Лашез** обръща се с поклон.
От него генералите се плашат,
но влюбените имат го за свой –
разделят се, прегръщат се и плачат,
в тъга умира сякаш с тях и той.
Край малката сергия се поспира,
и взел узряла ябълка в ръка,
откривам, разговаря със Всемира
поетът – арлекинът на света.
Напудрени жени, мъже тъй строги,
вечерни в черни дрехи се тълпят:
край черкви, минарета, синагоги
молитвите си траурни мълвят.
И кой ги чува? Кой от мъртъвците
изпитва някакъв респект пред тях!
От този свят щом някой си отива,
друг ражда се за болести и грях.
И тъй светът върти се покрай Сена,
край Искър и Марица се върти –
поетите израстват по-големи
пред бездната на миналите дни.
Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа
Plovdiv, edited on 27 jan. 2022
–––
* Жак Превер е френски поет, сценарист, но и автор на текстове на песни. Издал е само няколко стихосбирки, сред които сборника "Слова". Придобива популярност със своя фамилиарен език и играта на думи. Стиховете му са известни на френскоезичния свят, включени и в програмата на френските училища, вж. https://magnifisonz.com/2016/12/13/%D1%88%D0%B5%D1%81%D1%82-%D0%B2%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%BF%D0%BD%D0%B8-%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%85%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B6%D0%B0%D0%BA-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%80/ Никой не го е броял за поет сред снобите във висшата френска литературна критика. Ходел е по пазарите на Париж и всъщност обикновените парижани са първите му почитатели. Петима от авторите, които ме кефят, са страняли от литературните кръгове и са се държали в живота си като най-обикновени хора: Бърнс, Превер, Емили Дикинсън, Селинджър, Фокнър. Да не говоря за Франсоа Вийон. Изпитвам жал и гнус, когато чуя някой да рече за себе си: "Аз съм писател, аз съм поет". Ботев никога не си е позволявал да каже: "Аз съм поет".
** Пер Лашез е най-голямото гробище в Париж, сред най-известните в света. Наречено е на Франсоа де ла Шез, изповедник и духовен водач (гуру) на Луи XIV, в чиято градина е изградено. Бел.м., tisss.
Няма коментари:
Публикуване на коментар