ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (874.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (874.)

  ...Че падна здрач, а варварите не дойдоха./ Завърнаха се пратениците от границата/ и казаха, че варвари не съществуват вече./ Сега какво ще стане с нас без варвари?/ Та варварите бяха някакво решение. – Из "Варварите" на Конст. Кавафис (1863-1933)*

  23 fev. 1994

СКРЪБНА ВЕСТ

Отишъл си Иван, съвсем без време;

народът е от щастие пиян –

за всички ни тук беше тежко бреме;

най-сетне ще отдъхнем от Иван.

Причините за гняв и неуспехи,

за сринатите идоли е там 

в Отвъдното, където гол, без дрехи

се рее зъл духът му на Иван.

От радостта без време сполетени,

тълпите се вълнуват в смут голям:

сега кой мястото му ще заеме –

кого да бием като барабан?

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 28 jan. 2022

Илюстрации:

- 1992. На летен лагер с колегата Пеньо Куков (1948).

- Типовият образец за сърцераздирателния некролог.

–––

* Константинос Кавафис (1863-1933), Между 1891 и 1904 г. Кавафис разпространява поезията си само сред свои приятели, придобивайки известна популярност сред гръцката общност в Александрия. В Гърция става известен след положителна критика, публикувана в 1903 г., но не получава признание, тъй като стилът му е твърде различен от преобладаващия стил на изразяване по онова време. 

 .    Връстник е на Алеко Константинов. Умира на рождения си ден 29 април 1933 г. Бел.м., tisss.