ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (609.)
Всичко наше е временно, прекрасна моя, и всички ние сме временно в тъй хубавия свят; а от всичко нетрайно най-завладяваща е може би плътската любов помежду ни.
26 noe. 2012.
КВАРТАЛНОТО КАФЕНЕ
На уличка тиха в едно кафене
момиче свари ми кафенце горчиво;
кафето обичам по-сладко, но нe –
тя беше така лъчезарна и жива,
че щом ме простреля с блестящи очи,
дъхът си усетих внезапно как спира
и Ангелски хор чух над мен да звучи
три нощи в самотната моя квартира.
Дал Бог кафенета за лев или два,
че вече и доста кафе-автомати,
които през процеп ти пускат вода,
кафенце и захар съвсем по вкуса ти.
С цигара в ръка и с приятел на крак
ти щерките Евини зяпай на воля
прави се на мъж или на глупак,
заел от Сократ назидателна роля
на древен мъдрец и на кух философ,
в утайката който с трепет занича
да търси неземната своя любов
в силует на едно екзотично момиче,
любов да мечтае по чужди земи,
по острови нейде в далечни морета,
а тя покрай него делнично шета
и казва с очета: Ела ме вземи!
Дните ми вече са доста мъгливи,
изобщо неясни, та сам се не трая
и върти се в ума ми идеята дива
дали сам Адам не побягнал от Рая.
Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа
Plovdiv, edited on 30 maj 2021
