ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (606.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (606.)

  Всичко наше е временно, прекрасна моя, и всички ние сме временно в тъй хубавия свят; а от всичко нетрайно най-завладяваща е може би плътската любов помежду ни.

  06 apr. 2011.

ЕФИМЕРНО*

Свърши кафето в кутията, свърши ми чаят,
цигарите – и те на привършване, редеят,
Октомври изнизва се, животът – също. Скучая.
Оттук-насетне как ще е... нямам идея.

Две-три мечти ми се въргалят захвърлени,
паяжини красиво обрамчват прозореца –
иде ми да се грабна и заедно с мъртвите,
да се запилея и аз нейде из Космоса.

Отсъствието едва ли ще се забележи –
младостта тук е весела, празнична, шумна!
Навестиха ме тези дни внезапно копнежи
и любовта ти... Сладко мое безумие!

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 29 maj 2021

Илюстрации:

Картини на Жан-Огюст-Доминик Енгр (1780-1867)

–––

* Ефимерно – нещо мимолетно. Бел.м., tisss.