ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (603.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (603.)

  Талантът откъсна Рафаело от земното и пренесе съзнанието му в по-висши сфери на духа, където простосмъртен едва ли може да проникне; той съзря самата Красота върху трон... и тя му отвори очите, както Бог стори това същото със своите пророци.

  27 maj 2000.

СМЪРТТА НА ЕДНА МУХА 

Тя си летеше щастлива, безгрижна

и леко й беше на душицата книжна

сама да живее с нектар или мърша,

тъй че да нямат никога свършване,

да жужи, да досажда,

закачливо да бръмка

у дома покрай масата

или нейде навънка

сред дърветата цъфнали,

над горски поляни,

край мочурища здрачни,

от живота пияна,

пияна от зряло грозде,

от запръжки и сосове,

над вирнати носове на разни босове

или пикираща над ушенцето

на сакатия или на детенцето,

което скача подир майка си като конче,

стиснало в ръчичка зеленото клонче

от люляковия храст,

зад който едни бездомни влюбени

се прегръщат и се целуват като изгубени,

и поради огромното си вълнение

не усещат как бързо разваля се времето

и значи, изведнъж по тревите и по листата

плисва дъжд, извива се вятър...

 

Тогава – решила да ги подсети,

мухата започва да им каца по носовете.

И мъжът, разбира се, крайно изнервен,

обхванат от гняв, насекомото перва,

решително се навежда над земята

и с пета размазва мухата, която

нищо лошо – нали! – не бе му сторила.

 И момичето вижда това... Ококорено,

озадачено,

естествено хълца и плаче,

не казва защо страда обаче.

И онзи ръб, онзи тъп, онзи убиец гаден

полека лапата си върху рамото й полага

и пита невинно с отвратителния си глас:

– Нещо неприятно ли ти сторих аз?

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 27 maj 2021