ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (608.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (608.)

Всичко наше е временно, прекрасна моя, и всички ние сме временно в тъй хубавия свят; а от всичко нетрайно най-завладяваща е може би плътската любов помежду ни.

  05 oct. 2012.

МУЦУНАТА ОСТАРЯВА, МЕРАЦИТЕ НЕ

Сутрин, когато посягам да се обръсна,
един тип от огледалото ме гледа все по-навъсен.
И какво съм му сторил, Боже мой!
Какво иска? Защо ми е сърдит той?

Муцуната остарява, мераците не!
Над мен е все същото недостижимо Небе
и все същите ветрове между ушите
карат хората да са ми люто сърдити.
А момичетата са все тъй изкусително привлекателни,
та съм спокоен – не се е сгърчила още душата ми
и онези луди пламъчета, които излъчват насреща,
ме хвърлят в океана от познатите страсти горещи.

Муцуната остарява, мераците не!
И съм все още хлапак и своенравно дете
на мимолетни чувства и грехове изкусителни,
въпреки на опита знаците предупредителни.
И разбирам: докато все още съм в техния плен,
има си смисъл да ме има и мен.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 30 maj 2021

Илюстрации:

Картини на Жан-Огюст-Доминик Енгр (1780-1867)