ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (609.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (609.)

  Всичко наше е временно, прекрасна моя, и всички ние сме временно в тъй хубавия свят; а от всичко нетрайно най-завладяваща е може би плътската любов помежду ни.

  26 noe. 2012.

КВАРТАЛНОТО КАФЕНЕ

 

На уличка тиха в едно кафене

момиче свари ми кафенце горчиво;

кафето обичам по-сладко, но нe –

тя беше така лъчезарна и жива,

че щом ме простреля с блестящи очи,

дъхът си усетих внезапно как спира

и Ангелски хор чух над мен да звучи

три нощи в самотната моя квартира.

Дал Бог кафенета за лев или два,

че вече и доста кафе-автомати,

които през процеп ти пускат вода,

кафенце и захар съвсем по вкуса ти.

С цигара в ръка и с приятел на крак

ти щерките Евини зяпай на воля

прави се на мъж или на глупак,

заел от Сократ назидателна роля

на древен мъдрец и на кух философ,

в утайката който с трепет занича

да търси неземната своя любов

в силует на едно екзотично момиче,

любов да мечтае по чужди земи,

по острови нейде в далечни морета,

а тя покрай него делнично шета

и казва с очета: Ела ме вземи!

Дните ми вече са доста мъгливи,

изобщо неясни, та сам се не трая

и върти се в ума ми идеята дива

дали сам Адам не побягнал от Рая.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 30 maj 2021