Ars Poetica - ЯНКИ ДУДЪЛ

или БЪЛГАРСКА МУ ДИПЛОМАЦИЯ

Представяте ли си, госпожо, 
руснаците си взели Крим. 
Отнюдь! Това е невъзможно. 
Нам Крим си ни е обходим. 

Ще ги накажем, ще ги смажем 
с люти клетви "кат един" - 
Чичо Сам, ще ти докажем 
че сме "френд" незаменим 

с двата наши самолета, 
тук-там някоя ракета, 
девет танка след ремонт 
с газ назаем ча-а-ак до Дон. 

Че ний, сестро, сме от тия, 
за едната чест готов - 
на всяка манджа мерудия, 
на гол тумбак чифте пищов. 

Пловдив, 25 април 2014 година

Джордж Оруел и Ърнест Хемингуей

       Фронтът до Барселона през 1937 г. Мъжът с кученцето е Джордж Оруел, а зад него може да се забележи Ърнест Хемингуей (високият мъж с очилата на заден план). Интересното в тази фотография е, че нито един от двамата големи писатели (единия вече утвърден, другия сега изгряващ) не предполага за присъствието на другия в този момент и на това място. Изпратих тази снимка на Джон Хемингуей, внук на писателя, който каза, че има тази снимка в семейните архиви, но никога не е знаел, че това е Оруел.

      Минаваме слепи покрай събития от историческо значение, докато случайността (или някой Отгоре) ни посочи същественото сред делничната дреб. Оруел и Хемингуей - двама неслучайни летописци на съвременния свят - един до друг, какво е това, ако не пръст на Съдбата! Нищо случайно. 

                                      Пловдив, 10 април 2014 година 

Ars Poetica - ИЗКУШЕНАТА ВЕДНЪЖ ДУША

Ти обеща й Райските градини,

а в тръните от страст я насади;

сега и просяк нищ оттам да мине,

събужда похот в нейните гърди.

Умът от пивко вино се опива

и тя – вакханка след Оная нощ –

е трижди по-коварна и красива,

когато знай, че си проклет и лош. 

Вълната тъй към огъня се втурва

в страха си женски да го угаси

и благоверната в миг става курва,

измамника обвила със коси.

Душата й не спира да мечтае,

щом похитителят обърне гръб,

че именно такъв – жесток, нехаен,

посял е семенце на черна скръб.

И докато е жива, ще го помни, 

насъне ще го мами с нежен глас –

изящна амфора или пък стомна,

нещастна от любов, разбита с бяс.

Пловдив, 25 декември 2009 - 2 април 2014 година 

Ars Poetica - НИЩО ПОДОБНО

Докато тя казва "Не трябва, не трябва",

в своите прегръдки той просто я грабва,

той я хвърля объркана право в леглото

и после се хвърля самичък, защото 

дето се вика, хормонът го чука,

или казано просто - хич не му пука

какво ще си кажат другите гости...

А другите гости не са никак прости.

Те всъщност разбират - тя казва "не бива", 

отчаяно влюбена и толкоз щастлива,

че вече ще бъде направо кощунство

да спрат това негово буйно безумство.

И те се измъкват на пръсти с усмивка

в съседната стая на тиха разпивка, 

преди да поемат по своите пътеки,

и всеки - със своите грижи не леки.

И няма да виждат под небесния свод 

нищо подобно в своя тъжен живот.

 

Пловдив, ок. 1992 - 1 април 2014 година

Относно Ото фон Бисмарк, Русия, Украйна и... прочие аналогии

Ото фон Бисмарк* (1815–1898)

           - Ако повторим една лъжа три пъти, народът ще повярва. Глупостта е дар божи, ала с глупостта не бива да се злоупотребява.

https://www.youtube.com/watch?v=-nLuOX38goc

Георги К. Бояджиев: - За Украйна, както и за БЮРМ... За Тарас Шевченко, както и за Братя Миладинови или Никола Й. Вапцаров... Накъсо - за отродничеството! 

Проф. Пантев пред студенти в Пловдив: "България не е научила уроците от историята си. Украйна за Русия е това, което е Македония за България". 

I.K.: - Но този известен историк би трябвало да продължи мисълта си и да каже, че за Турция Кърджали е това, което е Украйна за Русия. В очертанията на Санстефанска България тази територия, която е днешна кърджалийска област, отсъства.

Георги К. Бояджиев: - Изненада ме мнението на професора до каква степен съвпада с моето мнение по темата. Своето мнение бях вече написал във фейсбук, когато открих текста в сайта на вестник "Марица". Аргументът "за Турция Кърджали е това, което е Украйна за Русия" е запев от североамериканската външна политика, според която България вече четвърт век се превръща от държава в територия на невежеството. Не се връзвай на тоя модел, моля!

I.K.: - Не, не... Не ме интересуват задокеански тълкуватели. Ето защо ти посочих аргумент: картата на Санстефанска България.

Георги К. Бояджиев: - Нас целенасочено и планомерно ни разграждат като държава и нация.

I.K.: - Ти си продължаваш отново своята песен. Дори и тя да е вярна, аз ти говоря за съвършено друго.

Георги К. Бояджиев: - Предците ми от Перущица са клани не от турци, а от българи помаци.

I.K.: - Това го е имало през всички времена. Евреи са търгували с Хитлер.

Георги К. Бояджиев: - Кърджали - крепост на Доган и неговата партия - филиал на Държавна сигурност. Това ли да ми служи за ориентир?

I.K.: - Георги, за какъв Доган продължаваш да говориш, когато аз ти обръщам внимание върху 1878 година?

Георги К. Бояджиев: - Известно ти е, предполагам, как под мюсюлманските надгробни камъни потурчените българи заравяли старите каменни кръстове...Това не е художествена измислица.

I.K.: - Георги, знам. И знам, че не става въпрос за литература.

Георги К. Бояджиев: - Нито е къс от романа, писан по поръчка от Политбюро, на Антон Дончев. Русия на Чехов и Достоевски е духовна дъщеря на Първото и Второто българско царство. Това няма как да пренебрегвам.

Голи оток ("Голи остров") - остров в северната част на Адриатическо море (днес в Република Хърватия). Известен с изградения тук концентрационен лагер по времето на Тито. Огромна част от лагеристите са македонски българи и българи от т.нар. Западни покрайнини

Пловдив, 31 март 2014 година 

 ________

* Пруски (по-късно германски) държавен деец, първи канцлер на единна Германия. 

Ars Poetica - ПРЕДИЗБОРНА АГИТАЦИЯ

Замогнали се знам, които лъжат

на покер, на белот, на сантасе,

и който на лъжите им се върже,

зелен хайвер ще има да пасе.

С олекнали джобове ще си иде,

заложил и обущата дори,

сподирян от усмивчица ехидна

пред шанса да се види със пари.

Каква е тая наша орисия, 

но внук и аз съм на един глупак - 

от тез излъганите и от тия,

които днес лъжците дебнат пак. 

Кръстосал крак връз крак във кафенето, 

сам тарторът им всеки Божи ден

към цял народ замята си серкмето,

ухилен до ушите, окрилен...

Че няма да се свършат на земята

наивници, които с много плам 

залагат си за шепа стръв душата

като попаднал в мътен вир шаран.

Кръчмарю, вино дай да се напия, 

макар че с алкохола съм на "Ви", 

за българската родна орисия -  

дарени с ум, да ходим без глави.

Пловдив, 5 декември 2008 - 31 март 2014 година  

Art Poetica - СИЛАТА НА ИЗКУСТВОТО

Женица някоя си, отлитайки за чужбина,

посвети на съпруга си следните редовце,

писани от сърце,

не нарочно, а непорочно някак,

макар несръчни от гледна точка

строгите правила на Поезията с голямо П.

(кой знае що е поезия, прочее):

"Мили - пишеше романтичната съпруга -

жена ти днес отлита за Швейцария,

а ти със здраве остани си във България.

Ще бъда там, де шумни водопади

и въздух свеж се стелят на талази,

да си припомня, че съм още млада,

а тебе, мили, Господ да те пази!

За мене ти недей да се тревожиш,

а виж да си ми верен, ако можеш,

тъй както аз до гроб ще съм ти вярна".

Мъжът посланието мярна,

забучено с кухненския нож върху масата,

почеса си дръгливо и рече:

"Брей, хептен я втасахме, човече,

щом и Дулсинея стихове прописа,

на зле отива държавата ни, 

та чак ме втриса".

И за да си оправи някак настроението,

хлътна отсреща - в заведението,

където в компания от знойни моми отбрани

и приятели верни

затисна дълбоко кървящите си рани

и своите съмнения черни

с долнопробно вино и кисели краставички,

за да забрави някак, че жена си още обича.

Пловдив, ок. 1992 - 30 март 2014 година