Ars Poetica - НИЩО ПОДОБНО

Докато тя казва "Не трябва, не трябва",

в своите прегръдки той просто я грабва,

той я хвърля объркана право в леглото

и после се хвърля самичък, защото 

дето се вика, хормонът го чука,

или казано просто - хич не му пука

какво ще си кажат другите гости...

А другите гости не са никак прости.

Те всъщност разбират - тя казва "не бива", 

отчаяно влюбена и толкоз щастлива,

че вече ще бъде направо кощунство

да спрат това негово буйно безумство.

И те се измъкват на пръсти с усмивка

в съседната стая на тиха разпивка, 

преди да поемат по своите пътеки,

и всеки - със своите грижи не леки.

И няма да виждат под небесния свод 

нищо подобно в своя тъжен живот.

 

Пловдив, ок. 1992 - 1 април 2014 година