Замогнали се знам, които лъжат
на покер, на белот, на сантасе,
и който на лъжите им се върже,
зелен хайвер ще има да пасе.
С олекнали джобове ще си иде,
заложил и обущата дори,
сподирян от усмивчица ехидна
пред шанса да се види със пари.
Каква е тая наша орисия,
но внук и аз съм на един глупак -
от тез излъганите и от тия,
които днес лъжците дебнат пак.
Кръстосал крак връз крак във кафенето,
сам тарторът им всеки Божи ден
към цял народ замята си серкмето,
ухилен до ушите, окрилен...
Че няма да се свършат на земята
наивници, които с много плам
залагат си за шепа стръв душата
като попаднал в мътен вир шаран.
Кръчмарю, вино дай да се напия,
макар че с алкохола съм на "Ви",
за българската родна орисия -
Пловдив, 5 декември 2008 - 31 март 2014 година
Няма коментари:
Публикуване на коментар