Art Poetica - СИЛАТА НА ИЗКУСТВОТО

Женица някоя си, отлитайки за чужбина,

посвети на съпруга си следните редовце,

писани от сърце,

не нарочно, а непорочно някак,

макар несръчни от гледна точка

строгите правила на Поезията с голямо П.

(кой знае що е поезия, прочее):

"Мили - пишеше романтичната съпруга -

жена ти днес отлита за Швейцария,

а ти със здраве остани си във България.

Ще бъда там, де шумни водопади

и въздух свеж се стелят на талази,

да си припомня, че съм още млада,

а тебе, мили, Господ да те пази!

За мене ти недей да се тревожиш,

а виж да си ми верен, ако можеш,

тъй както аз до гроб ще съм ти вярна".

Мъжът посланието мярна,

забучено с кухненския нож върху масата,

почеса си дръгливо и рече:

"Брей, хептен я втасахме, човече,

щом и Дулсинея стихове прописа,

на зле отива държавата ни, 

та чак ме втриса".

И за да си оправи някак настроението,

хлътна отсреща - в заведението,

където в компания от знойни моми отбрани

и приятели верни

затисна дълбоко кървящите си рани

и своите съмнения черни

с долнопробно вино и кисели краставички,

за да забрави някак, че жена си още обича.

Пловдив, ок. 1992 - 30 март 2014 година