Ars Poetica - ИЗКУШЕНАТА ВЕДНЪЖ ДУША

Ти обеща й Райските градини,

а в тръните от страст я насади;

сега и просяк нищ оттам да мине,

събужда похот в нейните гърди.

Умът от пивко вино се опива

и тя – вакханка след Оная нощ –

е трижди по-коварна и красива,

когато знай, че си проклет и лош. 

Вълната тъй към огъня се втурва

в страха си женски да го угаси

и благоверната в миг става курва,

измамника обвила със коси.

Душата й не спира да мечтае,

щом похитителят обърне гръб,

че именно такъв – жесток, нехаен,

посял е семенце на черна скръб.

И докато е жива, ще го помни, 

насъне ще го мами с нежен глас –

изящна амфора или пък стомна,

нещастна от любов, разбита с бяс.

Пловдив, 25 декември 2009 - 2 април 2014 година