ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (874.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (874.)

  ...Че падна здрач, а варварите не дойдоха./ Завърнаха се пратениците от границата/ и казаха, че варвари не съществуват вече./ Сега какво ще стане с нас без варвари?/ Та варварите бяха някакво решение. – Из "Варварите" на Конст. Кавафис (1863-1933)*

  23 fev. 1994

СКРЪБНА ВЕСТ

Отишъл си Иван, съвсем без време;

народът е от щастие пиян –

за всички ни тук беше тежко бреме;

най-сетне ще отдъхнем от Иван.

Причините за гняв и неуспехи,

за сринатите идоли е там 

в Отвъдното, където гол, без дрехи

се рее зъл духът му на Иван.

От радостта без време сполетени,

тълпите се вълнуват в смут голям:

сега кой мястото му ще заеме –

кого да бием като барабан?

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 28 jan. 2022

Илюстрации:

- 1992. На летен лагер с колегата Пеньо Куков (1948).

- Типовият образец за сърцераздирателния некролог.

–––

* Константинос Кавафис (1863-1933), Между 1891 и 1904 г. Кавафис разпространява поезията си само сред свои приятели, придобивайки известна популярност сред гръцката общност в Александрия. В Гърция става известен след положителна критика, публикувана в 1903 г., но не получава признание, тъй като стилът му е твърде различен от преобладаващия стил на изразяване по онова време. 

 .    Връстник е на Алеко Константинов. Умира на рождения си ден 29 април 1933 г. Бел.м., tisss.

 

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (873.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (873.)

  Сложих си кепето в клетката/ и излязох с птичето върху главата си./ – Я, виж ти, откога не отдаваме чест? –/ ни запита майорът./ – Съвсем не, не отдаваме чест! –/ отвърна му птичето... – Из "Гарнизонен отпуск" на Жак Превер (1900-1977)*

  01 uni 2007

ОТНОСНО ЖАК ПРЕВЕР

На Соня Пехльова – Ирини

Вали и тук, а гробът се чернее –

поръсих шепа кал наместо пръст,
безброят карамфили погрознели
избухна от печал околовръст.

Да питаме духа на тоз, когото

с теб, Ирини, цитираме така,

как зад усмивка блясва под окото

кристална нежна капчица сълза.

Каскет нахлупил, ходи покрай Сена,

ръцете пъхнал в старичък балтон:

с врабците разговаря без проблеми,

към Пер Лашез** обръща се с поклон.

От него генералите се плашат,

но влюбените имат го за свой –

разделят се, прегръщат се и плачат,

в тъга умира сякаш с тях и той.

Край малката сергия се поспира,

и взел узряла ябълка в ръка,

откривам, разговаря със Всемира

поетът – арлекинът на света.

Напудрени жени, мъже тъй строги,

вечерни в черни дрехи се тълпят:

край черкви, минарета, синагоги

молитвите си траурни мълвят.

И кой ги чува? Кой от мъртъвците

изпитва някакъв респект пред тях!

От този свят щом някой си отива,

друг ражда се за болести и грях.

И тъй светът върти се покрай Сена,

край Искър и Марица се върти –

 поетите израстват по-големи

пред бездната на миналите дни.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 27 jan. 2022

–––

* Жак Превер е френски поет, сценарист, но и автор на текстове на песни. Издал е само няколко стихосбирки, сред които сборника "Слова". Придобива популярност със своя фамилиарен език и играта на думи. Стиховете му са известни на френскоезичния свят, включени и в програмата на френските училища, вж. https://magnifisonz.com/2016/12/13/%D1%88%D0%B5%D1%81%D1%82-%D0%B2%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%BF%D0%BD%D0%B8-%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%85%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B6%D0%B0%D0%BA-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%80/  Никой не го е броял за поет сред снобите във висшата френска литературна критика. Ходел е по пазарите на Париж и всъщност обикновените парижани са първите му почитатели. Петима от авторите, които ме кефят, са страняли от литературните кръгове и са се държали в живота си като най-обикновени хора: Бърнс, Превер, Емили Дикинсън, Селинджър, Фокнър.  Да не говоря за Франсоа Вийон. Изпитвам жал и гнус, когато чуя някой да рече за себе си: "Аз съм писател, аз съм поет". Ботев никога не си е позволявал да каже: "Аз съм поет".

** Пер Лашез е най-голямото гробище в Париж, сред най-известните в света. Наречено е на Франсоа де ла Шез, изповедник и духовен водач (гуру) на Луи XIV, в чиято градина е изградено. Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (872.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (872.)

  Всичко наше е временно, любезна, и всички ние сме временно в тъй хубавия свят и от всичко нетрайно у нас най-завладяваща е плътската любов помежду ни. Илюзията, обаче, винаги е много по-съвършена от реалността. – Аноним (1947)

  09 jan. 2015

ПЕТРАРКА*

Къде си? Нужно ми е да те видя
и аз дори съвсем не знам защо,
че някак си без теб ми е обидно
като ръка без пръстен от злато,

като поляна без цветя през юни,
като дъждовна нощ без светлинка,
като слепец сред пясъчните дюни,
като премръзнала от студ река.

Лаура! Все едно ми е къде си,
не ми е нужно даже и да знам –
на този свят са хиляди адреси
да бъдеш в многолюдието сам.

От чаша вино мога да отпия,
от устни мога да отпия страст,
но няма по-печална орисия
от сляпата илюзия у нас.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 26 jan. 2022

–––

* Вж. http://historynakratko.blogspot.com/2016/07/blog-post_22.html. Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (871.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (871.)

  Всичко наше е временно, любезна, и всички ние сме временно в тъй хубавия свят, и от всичко нетрайно най-завладяваща е плътската любов помежду ни. – Аноним (1947)

  26 noe. 2012

ЕВА ОТ КВАРТАЛНОТО КАФЕНЕ*

На уличка глуха в едно кафене
момиче свари ми кафенце горчиво;
кафе уж обичам горчиво, но не…
тя бе така лъчезарна и жива,

че щом ме простреля с две сини очи,
дъхът си усетих в гърдите да спира
и Ангелски хор чух у мен да звучи
три нощи безсънни в бедна квартира.

Дал Бог кафенета по за лев и за два,
че вече и доста кафе-автомати,
където през процеп ти пускат с вода
захар, кафенце съвсем по вкуса ти.

С цигара в ръка, с приятел на крак
щерките Евини обсъждай на воля
като мъж или просто наивен глупак,
заел от Сократ ироничната роля

на древен мъдрец и поет-философ,
който в утайката с трепет занича
да открие неземната сладка любов
в силует на сънувано мило момиче.

За любов си мечтаеш в далечни земи,
по острови нейде в далечни морета,
а тя покрай теб делнично шета
и с очета ти казва: Ела ме вземи!

Напоследък са дните ми доста неясни,
изобщо – мъгливи, та сам се не трая,
и върти се в ума ми мисъл нещастна –
защо Бог изгонил онез двама от Рая.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 25 jan. 2022

–––

* Действителен случай, даже името не съм променил. Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (870.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (870.)

  Знам колко е трудно сам себе си да разбереш, но всеки случай – ако си непостоянен или нетърпелив, повече ще страдаш. Любовта се нуждае от свобода, за да гори ведро и красиво. Човек живее най-много със себе си и в себе си. – Аноним (1947) 

  23 sep. 2009

ХРАМ НА ДОСТОЙНСТВОТО 

Великолепен ден, възхождащ в светлина...
В омая – хоризонтът свеж, от слънцето окъпан,
и ти – в зеленина липа, пред мен като жена,
която на сърцето ми до болка си ми скъпа...
 
Здравейте, птици, в празничната синева
или над облаци, от делничната врява скрити,
така щастлив съм, че ви има на света,
очите ми да теглите нагоре, към звездите!
 
Благодаря ти, черквице! С камбанния си звън
о, как от мен очистващ кротко бесовете диви,
и аз съм пак момченцето от онзи хубав сън,
където всички хора сме добри и тъй красиви!

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 24 jan. 2022

Илюстрации:

- Черквата "Свети Георги" в Мараша*.

- С моята Вера, когато беше мъничка.

–––

* Двете ми дъщерички – Вера и Надя, през първите си седем години раснаха в триетажната къща точно срещу християнския храм "Свети Георги" в стария пловдивски район Мараша. Черквата с тревожното си излъчване влезе и в текста "Познато и топло", писан, когато следвах в Софийския университет. Мисля си, че за българин – правнук на два заможни български рода, дали кървави жертви в Априлското въстание от 1876 година, при това и пловдивчанин, – по аристократизъм на духа парвенюшка София, заради снобизма и склонността да предателстват у властващите, винаги ще си остава в сянката на диамантена броеница от български селища с висок дух, едно от които е моят роден Пловдив. Вж. https://plovdivnow.bg/plovdiv/dve-chudotvorni-ikoni-pazi-hramat-sv-georgi-plovdiv-2148 Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (869.)

  ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (869.)

  Няма микроскоп с такова увеличение, като очите на човек, любуващ се на себе си. – Алекс. Поуп (1688-1744)* Спокоен гледам в бъдещето ази... – Иван Вазов (1850-1921)**

  12 jan. 2022

 НЕГРАМОТНО СЪРЦЕ

  Valentina Йотова (1963):

  – Тази глупост, която постваш, откъде я изрови, вече два месеца обикаля фейса, абсолютно анонимна, как ви раждат главите такива простотии, синът ми учи медицина! Утре с какви очи ще погледнеш лекаря, който се бори за живота ти!

 

  tisss (1947):

  – Този, когото споменавате, няма да има как да го погледна в очите, защото ще съм умрял от страх, госпожо. Нали това е целта на занятието?

 

  Valentina:

  – Какво занятие бе, момче, не ме е страх, но действам разумно. А с такива текстове се насажда страх у хората и те дори не смеят да търсят медицинска помощ. Колко ли хора ще си отидат само заради такива текстове!

 

  tisss:

  – Беше тя! Откакто лекарят се превърна в едноличен търговец, а клиниката – в търговско предприятие, няма как да не ме е страх.

 

  Valentina:

  – Какви ли не глупости изчетох и теории на конспирацията... Аре, стига с това "едноличен търговец"! Ти нямаш ли личен лекар. Аз имам. И си е читав. И никога не ме е превръщал в стока. Лекарят е призвание, не е професия. Утре, като те заболи зъб, иди на налбантин. Толкова плиткоумни де се извъдихте, че еша си нямате! Даже мои приятели ми твърдяха, че ни пръскали с графен...

 

  tisss:

  – Правите ми комплимент вероятно! Да, аз съм типичният плиткоумен българин, но съм жив, госпожо.

 

  Valentina:

  – И аз съм жива, нали? И майка ми... а тя е с тромбоза на синусовия нерв. Дори не си напъвате мозъците да отделите истината от неистината. Около мене много хора преболедуваха и благодарение на лекарските грижи се върнаха от онзи свят. Много!

 

  tisss:

  – Да Ви е жива и здрава майка Ви още дълги години! Не си напъвам мозъка, просто живо се интересувам.

 

  Valentina:

  – От какво се интересувате, в нета бъка от лъжлива информация, как я познавате!

 

  tisss:

  – Като всяка информация засичате от поне три независими един от друг източника. Принципно положение!

 

  Valentina:

  – И как преценяваш трите НЕЗАВИСИМИ източника?

 

  tisss:

  – Драго ми е да обсъждам тази тема с Вас, госпожо. Независимите източници не са всичко най-важно, а каква дейност върши сивото Ви вещество. Наглата манипулация винаги е едностранчива, като крие каква е противоположната позиция. Това се случва очевадно днес в нашите медии.

 

  Valentina:

  – Аз нямам телевизор и не гледам новинарски емисии. Просто се моли да не ти се наложи наистина да имаш нужда от медицинска помощ.

 

  tisss:

  – На моето джипи (общопрактикуващ личен лекар), която е готин човек, заявих още при първата ни среща, че ще й се наложи да се занимава с мен,едва когато се наложи да ми пише смъртния акт. Отговорът й беше, че това точно не е нейно задължение. И си останахме с уважение един към друг. Лекарства не употребявам.

 

  Valentina:

  – Едва ли съзнаваш колко си смешен!

 

  tisss:

  – Смешен, разбира се. Но жив.

 

  Valentina:

  – Ма, и много други са живи, аз да не би да съм призрак?

 

   tisss:

  – Смятам да живея дълго. А кой какво казал-рекъл, разбира се, че ме интересува, но решенията си ги вземам сам за себе си.

 

  Valentina:

  – Ами тогава защо ми ги натрапваш, м? Живей си, както искаш, но не ме въвличай, моля!

 

  tisss:

  – И най-съвършеният лекар не може да знае повече от Вас самата какво точно Ви е. Толкова е просто! Стига да умеете да се вслушвате в себе си.

 

  Valentina:

  – Казах да не ми се натрапваш, а представа нямаш колко знам. Разговорът приключи!

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 23 jan. 2022

https://www.facebook.com/paskov.plamen/videos/540104187074700/

–––

* Александър Поуп, 

https://bg.wikiquote.org/wiki/%D0%90%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%8A%D1%80_%D0%9F%D0%BE%D1%83%D0%BF 

** Иван Вазов, 

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%92%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D0%B2 Бел.м., tisss.