ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (765.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (765.)

  Внезапното влюбване те удря като гръм от ясното небе, като стрела, изстреляна от най-неочаквано място, най-непредвидимо, най-коварно. Живееш си кротичко до този момент, и внезапно нещо те бие с камшик през коленете и те превръща в опасен луд. – Аноним (1947)

   3 avg. 2008

ПОД СТЕНИТЕ НА ТРОЯ*  

Щом царствена по пътя отминаваш,

дърветата се кланят до земята,

цветята там ухаят ароматно

и въздухът се пълни с луд копнеж

по едрите звезди над Фамагуста,

по острови полинезийски, 

по смуглата бразилска нощ.

И няма нищо в този миг по-важно

от твойта силна, гъвкава походка

на млада самка, търсеща си мъж. 

И аз – наред със другите мъже,

усещам как очите ми изтичат,

ръцете как протягат се сами,

и падам от любов сразен пред Троя.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 19 oct. 2021

–––

* От сб. "Порто Фино" (1999). Бел.м., tisss. 

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (764.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (764.)

  За хлапаците от бедните крайни квартали на Пловдив, родени след края на Втората световна война, руският войник Альоша си остава паметник в чест на достойнството у обикновения българин, изправил се очи в очи с лицемерието на управляващите. – Аноним (1947)

   27 uli 1974

КРАЙНИЯТ КВАРТАЛ*

Тук живеят хора неизвестни,
които правят шумни сватби,
любят се,
деца създават,
умират без излишни драми,
като оставят във наследство
товар от грижи в този свят.

Тук, в крайния квартал,
добре се помнят футболните мачове,
някой интересен филм по телевизията,
Близкоизточната криза,
семейните кавги
и кражбите на онзи,
когото хвалеха във вестника
преди години.

За тях Историята – туй е почит,
каквато те не заслужават,
Историята – туй е празник,
където всеки с официална дреха влиза,
а те във всекидневните
се чувстват най-добре.**

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 18 oct 2021

Илюстрации:

- Пловдив, изглед откъм Паметника Альоша.

- 1978. Надя, по-малката от двете ми дъщери.

___
* Из сб. "Сутрин рано" , изд. "Христо Г. Данов" (1983). 
** За този текст Катя Митова на трета страница на вестник "Литературен фронт" през април 1984 г. беше ме обвинила в един вид лицемерие и демонстрации срещу партийната линия на БКП. Години по-късно от живеещата в Чикаго Ина Караджова научавам, че същата Катя Митова (1949?) – вече като проф. д-р на философските науки, авторка на десетки монографии, статии, преводи г-жа Катя Митова, води курсове и лекции в Чикагския университет и е любим преподавател на студентите, но не бива да я питат за живота и делото й в родната България. Бел.м., tisss.  

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (763.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (763.)

 "Влизам в ГЕРБ, защото не виждам злоба и реваншизъм там. И защото това, което са направили, може да се пипне, види и усети. Или – както е писано в Библията: "По делата ще ги познаете"... И за да не изневеря на принципите си да съм винаги с "унизените и оскърбените". Заради това. И не само заради това..." – Христо Стоянов (1956)*

   31 uli 1981

СТАРОТО ГРОБИЩЕ**

Видели ли сте лете как пробива
след огъня
най-острата трева?

След "жътвата"*** 

като пшенична нива

и аз така се учех да раста.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 17 oct. 2021

Илюстрации:

- Лидерът на ГЕРБ и Христо Стоянов.****

- Жена от Старо Железаре след пожара.

–––

* Христо Стоянов, автор на скандални книги: за част от населението в Родопите, за Васил Левски, за Исус Христос ("Скритият живот на една помакиня" - 1999; "Другият Васил Левский" -  1997; "Копелето – евангелие от Юда"- 1993.). За лъскавия нравствен облик на този поет, публицист, белетрист и пр.: вж. чрез гугъл-търсачката многобройните му участия по родни "национални" медии през последните трийсетина години, където г-н Христо Ст. обилно коментира, клейми, напътства и воюва за Истината.

** Последният текст в сб. "Сутрин рано", изд. 1983 г. на пловдивското издателство "Христо Г. Данов". Прибираме се с добруданския ми приятел от с. Гурково – поета Йордан Кръчмаров (1948-1986), след като цял ден сме скитали по плажовете между Балчик и Каварна, и в един момент от междуградския автобус виждам как горят стърнищата край отдавна занемареното изоставено турско гробище покрай умиращото село Брястово (някогашно Тартамуш). Още там в рейса го съчиних на ум така, както е по-горе. Мъчил съм се по-късно да добавя още редове, но текстът упорито ми се съпротивяваше. Някои приятели подметнаха, че било навеяно от Пеньо Пенев (1930-1959). Четох стиховете му по-късно в с. Тригорци, да се уверя дали има нещо заимствано, но преживяването си е лично мое, като метафора на живота ми в Пловдив по онова време, около 1981-1982 г. 

*** Уволнението ми от редакцията на местния вестник "Комсомолска искра" заради критична статия от май 1981 г. "Този човек повече да не го допускате до средствата за масова информация" – казал пред сътрудниците си по идейно-възпитателната дейност първият секретар на ОК на БКП в Пловдив, по думите на асеновградчанина Крум Марков (1945), зав. отдел в някогашната политическа управа на града. 

**** Писателят Христо Стоянов пожела да членува в ПП ГЕРБ. Той бе на среща с лидера на партията Бойко Борисов, който лично му връчи партийната членска карта. "Аз съм убеден, че интелектуалците ще въстанат първи" – заяви Борисов като коментар за ситуацията в България днес. Според Борисов, сега в България цари пълна диктатура на Президента Румен Радев. Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (762.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (762.)

  Доверието у хлапенцето към родителите е безусловно, както това е в животинския и птичия свят. При човека, обаче, разрушиш ли го веднъж, връщане назад няма. Същото е при човека и властта. – Аноним (1947)

   19 maj 1997 

ЛЪЖАТА*

Учителката казва: – Ах, пишете
на мама за добричките очи.
Забило във тетрадката нослето,
едно не пише. Питат го – мълчи.
 
– А знай да пише – бръмка госпожата
и махва назидателно със длан: –
Такива ми ги тръсват на главата... 

...Да лъже не умее то, мадам!

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 15 oct. 2021

–––

* След като трийсет и две години вече отечеството ми се управлява от безродници и мекерета на чуждия интерес, как да повярвам, че днешната власт ми мисли доброто и доброто на моята унижена, пренебрегната и ограбена България! 

Текстът по-горе е от подготвения за печат още от 1999 г. сборник, който никога няма да види бял свят. Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (761.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (761.)

  Когато имаш нещо важно да кажеш, кажи го така, все едно е издялано в камък и резките му няма да избледнеят с времето. – Аноним (1947)

   6 maj 1987 

МАГАРЕШКИЯТ ТРЪН

На поляната, затрупана с битова смрад:

обичайните фекалии, обелки, лигнини,

талаш, стърготини

от изтеклите романтични години –

спомени от полагане основите

на концлагерите и оковите,

смарангясали зелки, лелки,

манджи, салати,

кукла инвалид без един крак,

оглозгани политици,

два от пикоч прогнили юргана...

Та на същата тази наша родна поляна

сред торбите с люспи картофени,

три спукани пластмасови кофи,

поломени грънци, посуда, саксии,

стари вестници и прочие стъклария,

от целия ни нелеп живот гнусотии,

на поляната, значи, край нашия блок,

гледам, появил се трън пъстроок. 

Едно такова растение, направо – бурен,

като че нарочно от извънземните турен

да дразни хората разни,

които не знаят, а може би не разбират,

че животът все някой бодливец намира,

за да ни подскаже естествено

за присъствието си тържествено

дори там, където не го и очакват,

ами живеят единствено

за да се оплакват.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 15 oct. 2021

Илюстрация:

- Маслено платно, худ. Пламен Желязков (1947)

–––

* Картината под текста ми подари за Гергьовден приятелят Пламен Желязков, пловдивски художник, с думите: "Този магарешки трън, това си ти, Жорж, това е твоят чепат характер". Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (760.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (760.)

  Нацията, това е огромно множество от мълчаливци, които осъзнаят ли си силата, няма как лицемерът нагъл, мазен да й устои. – Аноним (1947)

   30 avg. 1999 

ВЕЛИКИЯТ ТИХИ ОКЕАН

От призвездните надоблачни висини
до тревицата, която пред прага ми кълни,
откривам дъха ти и съм от него пиян,
о Велики могъщ Тихи океан.

Тъй кротък наглед, а гнездо на тайфуни,
в дълбините ти грозни вулкани се бунят
и това става видимо едва тогава,
когато нов остров отгоре изплава

и рибите мъртви, и водораслите по брега
ни подсказват какво е било досега,
докато боси сме крачели по бреговете,
здраво усещайки земя под нозете.

Тъй видимо кротък, умислен, смълчан,
животът си ти, о мой Тихи океан.
С две ръце да те прегръщам ми иде,
синовно да галя косите ти разпилени,
да ти нижа гердан от черупки и миди
и да попивам думите ти солени.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 14 oct. 2021

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (759.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (759.)

  Някои спомени остават в съзнанието като моментално фото за нещо, което казва много повече за човека от тонове книжнина. – Аноним (1947)

   24 avg. 2020 

НЕПОНОСИМО ЖИВ

Реши най-сетне сам да се опазиш
в прилично здраве свеж до старини,
обърна гръб на страсти и омрази,
и алкохол, и секс със хубави жени.

Изхвърли куп мераци на боклука,
че бил си Дявол същи със рога,
от стихове нов образ си изчука,
наметнат с плащ от леност и тъга.

Това не може, онова не бива –
и ето те застанал примирен,
самотен стрък сред гробищната нива,
приятел, а така далеч от мен!

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 14 oct. 2021

Илюстрация:

- Бойково, 1987. С художника Пламен Желязков.*

–––

* С г-н Памполин, както състудентите му в Художествената академия наричали любимеца на професорите, сме връстници, познаваме се от ранните детски години, откогато ми е останал спомен за отлично гледано, възпитано и облечено хлапе сред тълпата четвъртокласници, които щяхме да заминаваме на летен лагер или ученическа екскурзия, в очакване на извънградските автобуси пред някогашното основно училище "Гео Милев" в Пловдив (днес сградата вече е част от местния Радио-телевизионен център). Саможивец и силно набожен, г-н Памполин, с когото имахме чудесно приятелство двайсетина години по-късно, ме подозираше, че не съм достатъчно сдържан и уважителен в отношението си към младите момичета. Та това ми послужи за мотив и запев към текста по-горе. Бел.м., tisss.