ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (761.)
Когато имаш нещо важно да кажеш, кажи го така, все едно е издялано в камък и резките му няма да избледнеят с времето. – Аноним (1947)
6 maj 1987
МАГАРЕШКИЯТ ТРЪН
На поляната, затрупана с битова смрад:
обичайните фекалии, обелки, лигнини,
талаш, стърготини
от изтеклите романтични години –
спомени от полагане основите
на концлагерите и оковите,
смарангясали зелки, лелки,
манджи, салати,
кукла инвалид без един крак,
оглозгани политици,
два от пикоч прогнили юргана...
Та на същата тази наша родна поляна
сред торбите с люспи картофени,
три спукани пластмасови кофи,
поломени грънци, посуда, саксии,
стари вестници и прочие стъклария,
от целия ни нелеп живот гнусотии,
на поляната, значи, край нашия блок,
гледам, появил се трън пъстроок.
Едно такова растение, направо – бурен,
като че нарочно от извънземните турен
да дразни хората разни,
които не знаят, а може би не разбират,
че животът все някой бодливец намира,
за да ни подскаже естествено
за присъствието си тържествено
дори там, където не го и очакват,
ами живеят единствено
за да се оплакват.
Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа
Plovdiv, edited on 15 oct. 2021
Илюстрация:
- Маслено платно, худ. Пламен Желязков (1947)
–––
* Картината под текста ми подари за Гергьовден приятелят Пламен Желязков, пловдивски художник, с думите: "Този магарешки трън, това си ти, Жорж, това е твоят чепат характер". Бел.м., tisss.
Няма коментари:
Публикуване на коментар