ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (764.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (764.)

  За хлапаците от бедните крайни квартали на Пловдив, родени след края на Втората световна война, руският войник Альоша си остава паметник в чест на достойнството у обикновения българин, изправил се очи в очи с лицемерието на управляващите. – Аноним (1947)

   27 uli 1974

КРАЙНИЯТ КВАРТАЛ*

Тук живеят хора неизвестни,
които правят шумни сватби,
любят се,
деца създават,
умират без излишни драми,
като оставят във наследство
товар от грижи в този свят.

Тук, в крайния квартал,
добре се помнят футболните мачове,
някой интересен филм по телевизията,
Близкоизточната криза,
семейните кавги
и кражбите на онзи,
когото хвалеха във вестника
преди години.

За тях Историята – туй е почит,
каквато те не заслужават,
Историята – туй е празник,
където всеки с официална дреха влиза,
а те във всекидневните
се чувстват най-добре.**

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 18 oct 2021

Илюстрации:

- Пловдив, изглед откъм Паметника Альоша.

- 1978. Надя, по-малката от двете ми дъщери.

___
* Из сб. "Сутрин рано" , изд. "Христо Г. Данов" (1983). 
** За този текст Катя Митова на трета страница на вестник "Литературен фронт" през април 1984 г. беше ме обвинила в един вид лицемерие и демонстрации срещу партийната линия на БКП. Години по-късно от живеещата в Чикаго Ина Караджова научавам, че същата Катя Митова (1949?) – вече като проф. д-р на философските науки, авторка на десетки монографии, статии, преводи г-жа Катя Митова, води курсове и лекции в Чикагския университет и е любим преподавател на студентите, но не бива да я питат за живота и делото й в родната България. Бел.м., tisss.