ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (765.)Внезапното влюбване те удря като гръм от ясното небе, като стрела, изстреляна от най-неочаквано място, най-непредвидимо, най-коварно. Живееш си кротичко до този момент, и внезапно нещо те бие с камшик през коленете и те превръща в опасен луд. – Аноним (1947)
3 avg. 2008
ПОД СТЕНИТЕ НА ТРОЯ*
Щом царствена по пътя отминаваш,
дърветата се кланят до земята,
цветята там ухаят ароматно
и въздухът се пълни с луд копнеж
по едрите звезди над Фамагуста,
по острови полинезийски,
по смуглата бразилска нощ.
И няма нищо в този миг по-важно
от твойта силна, гъвкава походка
на млада самка, търсеща си мъж.
И аз – наред със другите мъже,
усещам как очите ми изтичат,
ръцете как протягат се сами,
и падам от любов сразен пред Троя.
Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа–––
* От сб. "Порто Фино" (1999). Бел.м., tisss.
.jpg)
.jpg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар