ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (760.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (760.)

  Нацията, това е огромно множество от мълчаливци, които осъзнаят ли си силата, няма как лицемерът нагъл, мазен да й устои. – Аноним (1947)

   30 avg. 1999 

ВЕЛИКИЯТ ТИХИ ОКЕАН

От призвездните надоблачни висини
до тревицата, която пред прага ми кълни,
откривам дъха ти и съм от него пиян,
о Велики могъщ Тихи океан.

Тъй кротък наглед, а гнездо на тайфуни,
в дълбините ти грозни вулкани се бунят
и това става видимо едва тогава,
когато нов остров отгоре изплава

и рибите мъртви, и водораслите по брега
ни подсказват какво е било досега,
докато боси сме крачели по бреговете,
здраво усещайки земя под нозете.

Тъй видимо кротък, умислен, смълчан,
животът си ти, о мой Тихи океан.
С две ръце да те прегръщам ми иде,
синовно да галя косите ти разпилени,
да ти нижа гердан от черупки и миди
и да попивам думите ти солени.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 14 oct. 2021