ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (608.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (608.)

Всичко наше е временно, прекрасна моя, и всички ние сме временно в тъй хубавия свят; а от всичко нетрайно най-завладяваща е може би плътската любов помежду ни.

  05 oct. 2012.

МУЦУНАТА ОСТАРЯВА, МЕРАЦИТЕ НЕ

Сутрин, когато посягам да се обръсна,
един тип от огледалото ме гледа все по-навъсен.
И какво съм му сторил, Боже мой!
Какво иска? Защо ми е сърдит той?

Муцуната остарява, мераците не!
Над мен е все същото недостижимо Небе
и все същите ветрове между ушите
карат хората да са ми люто сърдити.
А момичетата са все тъй изкусително привлекателни,
та съм спокоен – не се е сгърчила още душата ми
и онези луди пламъчета, които излъчват насреща,
ме хвърлят в океана от познатите страсти горещи.

Муцуната остарява, мераците не!
И съм все още хлапак и своенравно дете
на мимолетни чувства и грехове изкусителни,
въпреки на опита знаците предупредителни.
И разбирам: докато все още съм в техния плен,
има си смисъл да ме има и мен.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 30 maj 2021

Илюстрации:

Картини на Жан-Огюст-Доминик Енгр (1780-1867)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (607.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (607.)

Всичко наше е временно, прекрасна моя, и всички ние сме временно в тъй хубавия свят; а от всичко нетрайно най-завладяваща е може би плътската любов помежду ни.

  29 maj 2011.

LOVE ITSELF*

Много имам да ти разкажа!
Колко много е, нямаш представа.
Цвят поникнал напук от паважа –
може би Любовта е такава.

Цял живот сам звездите си гася
или може би сам си внушавам,
но те виждам трижди по-ясно –
може би Любовта е такава.

Днес на длан си ми разстояние,
ала знам, не те заслужавам,
че са грях всичките ни желания –
може би Любовта е такава.  

Може би... Може би през полето
коловоза съм сбъркал изцяло,
затова нямам право, което
значи – Любовта е раздяла.

С теб сме странна история:
уж юздите си дърпаме здраво,
а напразно: светът ни говори –
може би Любовта е такава. 

Понякога мисля за тебе

как полекичка остаряваш; 
може би това ни е жребият –

може би Любовта е такава.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 29 maj 2021

Илюстрации:

Картини на Жан-Огюст-Доминик Енгр (1780-1867)

–––

* Love Itself – Самата Любов, композитор, автор на текста и изпълнител – Ленард Коен (1934-2016), 

бел.м. tisss. 

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (606.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (606.)

  Всичко наше е временно, прекрасна моя, и всички ние сме временно в тъй хубавия свят; а от всичко нетрайно най-завладяваща е може би плътската любов помежду ни.

  06 apr. 2011.

ЕФИМЕРНО*

Свърши кафето в кутията, свърши ми чаят,
цигарите – и те на привършване, редеят,
Октомври изнизва се, животът – също. Скучая.
Оттук-насетне как ще е... нямам идея.

Две-три мечти ми се въргалят захвърлени,
паяжини красиво обрамчват прозореца –
иде ми да се грабна и заедно с мъртвите,
да се запилея и аз нейде из Космоса.

Отсъствието едва ли ще се забележи –
младостта тук е весела, празнична, шумна!
Навестиха ме тези дни внезапно копнежи
и любовта ти... Сладко мое безумие!

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 29 maj 2021

Илюстрации:

Картини на Жан-Огюст-Доминик Енгр (1780-1867)

–––

* Ефимерно – нещо мимолетно. Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (605.)

 ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (605.)

  Талантът откъсна Рафаело от земното и пренесе съзнанието му в по-висши сфери на духа, където простосмъртен едва ли може да проникне; той съзря самата Красота върху трон... и тя му отвори очите, както Бог стори това същото със своите пророци.

  28 noe. 1994.

ДРУГАРСКА ЖАЛЕЙКА

Отишъл си Иван.

Съвсем без време.

Народът е от щастие пиян.
За всички ни той беше бреме,

сега ще си отдъхнем от Иван.
 

Причините за наште неуспехи,
за сринатите идоли е там –
в Отвъдното,
където гол, без дрехи
се рее лек духът му на Иван.

 

От радостта без мяра сполетени,
тълпите се вълнуват
в смут голям:
сега кой мястото му ще заеме,
кой ще ни стане тъпанът Иван.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 28 maj 2021

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (604.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (604.)

  Талантът откъсна Рафаело от земното и пренесе съзнанието му в по-висши сфери на духа, където простосмъртен едва ли може да проникне; той съзря самата Красота върху трон... и тя му отвори очите, както Бог стори това същото със своите пророци.

  03 avg. 2012.

ПЪТЯТ КЪМ ДИОНИСОПОЛИС

Балчик, сред сипеи и вятър,

край залив романтичен град,

на любовта амфитеатър,

далечен и така познат!

Златисти плажове и крясък

на гларуси, и мараня

с изтичащия ситен пясък

през август в образ на жена.

Балчик на вино и веселие,

таляни, сладичко безделие

с жужене на пчели в лоза

под гроздовете на греха.

Днес триж по-жив, опиянен,

усещам – викаш ме и мен

и тъй си ми необходим,

че всички пътища към Рим

не водят, а летят напук

към всичко мило, родно тук

и аз политам окрилен

към спомените вътре в мен.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 28 maj 2021

–––

* Древното име на Балчик, полис на тракийския бог на виното, любовта и веселието Дионис. Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (603.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (603.)

  Талантът откъсна Рафаело от земното и пренесе съзнанието му в по-висши сфери на духа, където простосмъртен едва ли може да проникне; той съзря самата Красота върху трон... и тя му отвори очите, както Бог стори това същото със своите пророци.

  27 maj 2000.

СМЪРТТА НА ЕДНА МУХА 

Тя си летеше щастлива, безгрижна

и леко й беше на душицата книжна

сама да живее с нектар или мърша,

тъй че да нямат никога свършване,

да жужи, да досажда,

закачливо да бръмка

у дома покрай масата

или нейде навънка

сред дърветата цъфнали,

над горски поляни,

край мочурища здрачни,

от живота пияна,

пияна от зряло грозде,

от запръжки и сосове,

над вирнати носове на разни босове

или пикираща над ушенцето

на сакатия или на детенцето,

което скача подир майка си като конче,

стиснало в ръчичка зеленото клонче

от люляковия храст,

зад който едни бездомни влюбени

се прегръщат и се целуват като изгубени,

и поради огромното си вълнение

не усещат как бързо разваля се времето

и значи, изведнъж по тревите и по листата

плисва дъжд, извива се вятър...

 

Тогава – решила да ги подсети,

мухата започва да им каца по носовете.

И мъжът, разбира се, крайно изнервен,

обхванат от гняв, насекомото перва,

решително се навежда над земята

и с пета размазва мухата, която

нищо лошо – нали! – не бе му сторила.

 И момичето вижда това... Ококорено,

озадачено,

естествено хълца и плаче,

не казва защо страда обаче.

И онзи ръб, онзи тъп, онзи убиец гаден

полека лапата си върху рамото й полага

и пита невинно с отвратителния си глас:

– Нещо неприятно ли ти сторих аз?

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 27 maj 2021

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (602.)

 ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (602.)

  Талантът откъсна Рафаело от земното и пренесе съзнанието му в по-висши сфери на духа, където простосмъртен едва ли може да проникне; той съзря самата Красота върху трон... и тя му отвори очите, както Бог стори това същото със своите пророци.

  09 maj 2008.

ЧУВСТВЕНИЯТ ЖИВОТ

– Похлопа някой, Боже мили! Защо на моята врата?
Навярно сбъркал... Ще отмине. Тъй мрачна е нощта!

– Дъждът съм аз, какво те плаши! Ела ми отвори.
Сложи на масата две чаши. Знам хиляди игри.

– Не ми е време да играя. А и за пръв път чувам дъжд
наоколо да се мотае, да ми говори с глас на мъж.

– Добре де, вятърът съм, който в брезичката отпред шуми
и в процепите като коте приплаква в тъжните ти дни.

– Върви си. Няма да отворя. Не знам защо си още вън,
когато всички свестни хора спят своя нощен сън.

...И не отвори. И отмина случайният неканен гост.
Кой беше? – ще виси с години проклетият въпрос, 

че бе дъждовна нощ такава, безлунна и студена бе.
Нечакана ни се явяваш, Любов със мирис на небе.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 26 maj 2021