петък, 27 ноември 2020 г.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (354.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (354.) 

    Религиите са като светулките – за да светят, нужна им е тъмнина. 

    Артур Шопенхауер (1788-1860)

  13.06.2003., прод. НИКОЙ ОТ НИЩО НЕ МОЖЕ... (10)

  Текстът свидетелствува (сура 36, ст.30): "Колко са жалки хората! Те издевателстват над всеки пророк, изпратен при тях". Според Корана, изрича го сам Аллах, а сура 36, наречена Йасин*, е средищна, най-уважаван текст от мюсюлманските тълкуватели на това Писание. Свидетелство как е възприеман авторът на Корана е сура 37, ает 36: "И казваха: "Може ли да се откажем от господарите заради един поет, обзет от лудост?" Многократните и еднообразни до втръсване, до зашеметяване – вероятно съзнателно е търсен такъв ефект! – аргументи са пренесени сухо и посредствено от библейските текстове; на мен ми говори за първообраз и ерзац-копие, за Истинско и насилваща се да мине за истина ужасяваща в претенциите си за власт Лъжа. Виждам префасониран манипулативен текст за определена изгода против всички човеци, мюсюлмани, юдеи, християни, будисти, хора извън религиите.

  Доверчив съм към казаното от Ванга в разговора й с ливанския журналист на 2 дек. 1981 г. Уважението й към човека пред нея се изразило в уважение към различната от нейната (на Ванга) религия, която той изповядва. Ванга му рекла внимателно: да чете внимателно четири сури (ІХ, Х, ХІ и ХІІ), които разкриват мъдростта на четири основни сюжета, заимствани от Стария завет в Корана.

  Ето как е представено удоволствието, отредено за праведните в Рая (сура 37, аети 41-57): "Рабите пречисти на Аллах очаква ги тях препитание известно и плодове най-разни. Ще бъдат те почетени в градините на благоденствието – седнали на столове меки един срещу друг, ще ги обхождат тях чаши с напитки от извора, наслада голяма ще им дава кристална напитка на тях, нито замаяни ще останат, ни пък ще се напият от тази напитка. А до тях ще бъдат съпругите им едрооки, насочили погледа си само към тях". И нататък, аети 51-57: "И ще каже един измежду тях: "Имах аз преди приятел един, тогава казваше ми той: "И ти ли си от онези, дето твърдят това и вярват в него? Наистина ли наказани ще бъдем, след като умрем и превърнем се на кости и пръст?" И след като разказа им това, рече им: "Защо не погледнете вие какво с него стана?" И погледна надолу и видя приятеля си на Джехеннема* в средата. Рече той: "Кълна се, и мене без малко щеше да ме погубиш. Ако не беше благоволението на моя Господар, сега и аз отведен при тебе щях да бъда". За да завърши целият този кеф с красивото откритие (аети 60-61): "отсега нататък няма да умрем – това без съмнение е голямата печалба. Ето за такава печалба се стараят старателните".

  Какво друго, ако не първично, изключително наивно съзнание може да се възторгва от щастие, умилено съзерцавайки как приятелят неверник се мъчи в ужасиите насред самия Ад... Доста глупост се иска, а и доста егоизъм.

  14.06.2003. 

  Тази утрин слънцето изгрява кървавоалено като око на разпалена жарава, вдига се едва-едва над блока отсреща. А липата пред балкона ми ухае толкова сладостно! И е изпълнен въздухът с птичи цвъртеж. Виждам влюбен кос, който пърха, издигайки се стръмно в небето. Изглежда наблизо е гнездото, където мъти женската, и той милият е щастлив. Днес е известната по нашенско Черешова Задушница, ден за поменуване на умрели. Вчера ходих, по идея на колегата Соня, до гробищата край Рогошко шосе, после до централните градски гробища край булевард Цариградско шосе. Гробовете на баща ми и майка ми бяха обрасли в треволяк и храсти, та и надгробните плочи не се виждаха, а околността ми се стори и на двете места променена с новите гробове.

  Раят за праведните (сура 38, аети 50-52): "Очакват ги Градините на Вечността, чиито врати са отворени само за тях. Ще се възкачат и ще се излегнат там на столове меки, а после ще поискат напитки и плодове най-различни. И до тях ще бъдат красавици връстници, които отправили са взор само към съпрузите техни". Че това е мъжкият рай; красавиците са тук за кефа на праведния щастлив мързеливец, а той е два пъти по-щастлив, че сладостите райски са единствено за него, любимеца на Бога. Корана експлоатира у невежия наивник, а и у всеки нормален човек, трепета пред смъртта и неизвестното Отвъдно. Дяволът бил изгонен от Небесния рай понеже не пожелал да се поклони пред току-що сътворения от Аллах човек, както сторили това: поклонили му се, ангелите. "Каза му тогава Аллах: "Хей, Иблис, какво ти попречи (...)? Големееш ли се или за велик се смяташ?" И понеже се възпротивил въпросният Иблис, т.е. не пожелал да стори сежде*** – повели тогава Аллах: "Излез от рая, прогонен вече оттук си!" (сура 38, аети 75 и 77). И Дяволът обещава на Бога, кой знае защо, че ще направи хората непокорни, та всеблагият Аллах по-жестоко да ги накаже. Такава е логиката на това Писание; според мен, много странна логика. Но кой съм аз, че да тълкувам дали е логичен детайл от цялата тази сълзлива като в турски сериал драматична история!

  Манипулирането на човешкото съзнание е признато и в самия текст: "Спусна Аллах тази Книга, аетите на която сходни са един на друг (...). Настръхва им кожата на онези, които боят се от Аллах, а после не само кожата, но и сърцата техни смекчават се от Напоминанието на Аллах" (сура 39, ает 23). За уплах отначало и за последвало сетне отпускане пред откровенията говореше завчера в часа ми по литература моят ученик Стоян Стоянов от гетото Столипиново, умно момче, прибран и скромен момък, доста разсъдлив характер. "И след стреса се отпускаш и ти става приятно" – ей така, точно с тези думи обясни с блеснали очи ефекта от четенето на Корана. Напомня описание за въздействието на наркотик.

  Издигайки се нагоре, от алено слънцето първо зажълтя, а сега вече е светложълто, блести като новичко пет стотинки и е два-три пъти по-дребно на вид. 06,52 часът.

  "Хей, народе мой, Земният живот е само преходен и е забавление. Но Ахъретът**** безспорно е жилището вечно" – от ает 39 на сура 40. И по-нататък, от ает 55 в същата сура: "Търпелив бъди ти, ще се сбъдне думата на Аллах". Имам усещането за Образ, който изпод вежди внимателно следи как е възприеман неговият пророк Иса (Иисус). Това е познато чувство у мен, както при историята за отношението на Йосиф Сталин към любимеца на Ленинградската и на цялата болшевишка партия Сергей М. Киров (1886-1934). Едно към едно повтарят представата ми за този Бог последните думи на обречения Киров пред екзекуционния взвод, когато преди командата за убийствения залп изкрещял с пълно гърло последните си думи: "Да живее Сталин!"

  Маниакът е в състояние да погуби любимеца си, щом усети застрашен статута си на единствен и обожествяван. Треперенето на човеците от страх удовлетворява техния Бог. А които са ужасени, имат рядката възможност да повтарят "Велик е Аллах! Велик е Аллах!" и така да демонстрират колко много са щастливи, че могат да му се кълнат във вярност и любов. Уф! А дали Самозванецът не пунтира величие именно защото е пренебрежима величина? Говорещият ми от името на своя Любвеобилен благ Бог е в състояние на трескава напрегнатост, и аз знам защо е раздразнителен; светът за него е рязко разделен на бяло и черно, верни и неверни, свои и врагове. Оттам иде злото. Но представата ми за Свръх-разум няма нищо общо с маниакалността. За мен Свръх-Азът е уравновесен, спокоен, слънчев: именно това са белезите на Духовната сила.

  Следва

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited by 28 noe. 2020

___
* Което значи "Хей, човече!"
** В Ада го видял.
*** Да коленичи, чело да опре в земята, да изрази преклонение и почит.
**** Съдният ден. Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (353.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (353.) 

  Религиите са като светулките – за да светят, нужна им е тъмнина. 

  Артур Шопенхауер (1788-1860)

  27.11.2020. ОТНОСНО УВАЖЕНИЕТО

  Неджип Близнак:

  – Пропуснал си първата страница. А тя за теб е най-важна... Коранът е уникална, оригинална книга. Има отговор за всекиго и за всичко. Дори и за провокатори има достатъчно аети да задоволи всички капризи. Всеки намира каквото търси. Виждам намерил си доста отговори. Честито!

  Още на първата страница казва: "Запечатал е Аллах сърцата им, запушил е ушите им, пред очите им – преграда" (не чувстват, не чуват, не виждат). И ако този ает се отнася за теб – а то е ясно, ти не можеш да почувстваш духа на Корана. Затова едни хора казват: Къде е Аллах, няма Аллах – и нито чуват, нито виждат. А други му служат с почит, отдадени, защото във всяко нещо виждат почерка на Аллах. Питай сърдечен хирург, да ти представи нарисуван напречен разрез на сърце на човек. Ще видиш изписано на арабски: Аллах. Колкото и да не ти се иска, колкото и да си упорит в безверието, и твоето сърце има печат от създателя Аллах. Няколко пъти ти пратих аети за науката в корана. Защото Коранът наистина е послание от Аллах към човечеството. А човекът е оставен да избира дали да вярва и в какво да вярва, за разлика от други създания на Аллах, които нямат избор – те му служат безусловно. А именно Ангелите.

  Във вселената цари спокойствие, хармония, защото всичко е под контрола на Аллах. Представи си разстоянието между Слънцето и Земята. Ни повече, нито по-малко. Ако беше по-близо, всичко щеше да изгори като в пустиня. Ако беше по-далече, всичко щеше да стане лед. Случайно ли е всичко това? Ами разстоянието между Земята и Луната. Ако беше по-близо, приливите щяха да заливат сушата. Нямаше да ги има ветровете. Ако разстоянието беше по-голямо? С какъв тон говориш за Корана, за Исляма? Дай да нарисуваме портрета на автора. Ти...

  Вземи превода на Свещения Коран от професор Цветан Теофанов. Тогава го размахвай пред очите на хората. Този превод е правен от такива като теб.


  tisss:
 – Ще публикувам каквото си ми писал, съгласен ли си?

  Неджип Близнак:
  – Публикувай това, от което разбираш. За Корана трябва повече акъл. Много зле се справяш.

   Роза П.: 
  – Добра идея, да ни запознаеш нас, неверниците, с основни текстове от Корана, пък и актуална! Но не бих дръзнала да съпоставям с политики и идеологии...

  Неджип Близнак:
   – Той не разбира, за да ни преподава. Корана го преподават професори в университети по цял свят. От 1400 години се изучава. И Ганьо, да не остане по-назад, започнал да ни преподава Корана по фейса. Къде си се научил толкова, бре! Гледам, мнооооого разбираш от религия Ислям. Браво! Друга работа нямаш ли си? Засегна много теми. Просто така, както кокошките кълват от тревата. Защо сура "Покаянието" не започва с името на Всемилостивия? Защо всички пророци казват: "О народе мой"? А един пророк никога не го казва? За кого се отнася сура "Покаянието"? Точно по същия начин дяволът чете евангелието. Знаейки кой е Създателят и кой е дяволът.

  Роза П.: 

  – Неджип Близнак, бих се съгласила с вас, че подтекстът е по-дълбок; за съжаление радикализираните ислямисти по света демонстрират, че го разбират точно така.

  Неджип Близнак:
  – Роза П., в България няма радикали.

  Believer (11.04.2007):
  – Здравей, tisss! Не съм имала възможността да чета Корана на български, а много бих желала. Намерих само един сайт, който представя Исляма на български. Струва ми се, че преводът, който сте ползвали, е тенденциозен. Ето какво се казва за Корана и отношението на Исляма към агресията, според сайта. Ако този е истинският превод, тогава Ислямът не бил могъл да бъде агресивна религия.

  Какво казва ислямът за тероризма? Ислямът е религия на милосърдието и отрича тероризма. В Свещения Коран се казва: "Аллах не ви забранява да се отнасяте с добро и да постъпвате справедливо към онези, които не воюват с вас в религията и не ви прогонват от домовете ви. Аллах обича справедливите". (Коран, 60:8) Пророкът Мухаммед забранява на войниците да убиват жени и деца, повелява: "Не предавайте, не бъдете крайни, не убивайте деца!" и "Който убие човек от общност, имаща договор с мюсюлманите, не ще помирише аромата на Рая, въпреки че той ухае от разстояние, извървяно за четирийсет години". Пророкът Мухаммед също забранява наказване с огън. Веднъж той посочва убийството като втория сред големите грехове и винаги предупреждава: "Първите присъди в Съдния ден ще бъдат дадени на хората, които са проливали кръв". 

  Мюсюлманите са наставлявани да проявяват милост към животните и им забранява да ги нараняват. Веднъж Пророкът казва: "Жена беше наказана да отиде в ада, заради това че затворила една котка: нито й дала храна и вода, нито я освободила, за да си търси храна". Той казва също, че "мъж напоил жадно куче, и Аллах му опростил греховете". Пратеникът бил попитан: "О, Пратенико на Аллах, печелим ли награда за добрината към животните?" Той казал: "Има награда за добрина към всяко живо същество, животно или човек". Кога се коли животно, мюсюлманинът се задължава колкото може по-малко да причинява страдание на животното. Мухаммед им казва: "Когато колите животно, направете го по най-добрия начин. Наточете ножа, за да се намали страданието на животното". 

  В светлината на тези и други ислямски текстове подтикването към терор над беззащитни граждани, разрушаването на сгради и имущество, бомбардирането и осакатяването на невинни жени, мъже и деца е забранено и отвратително действие. Мюсюлманите следват религия на мир, милосърдие и снизхождение, и по-голямата част от тях нямат нищо общо с насилията, приписвани на някои техни едноверци. Ако мюсюлманин извърши терористично действие, той е нарушил законите на Исляма.

  Неджип Близнак към tisss (27.11.2020):
  – Ама наистина много си зле! Потърси помощ от психолог. Загубил си най милото в живота и това ти се отразява.*

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited by 27 noe. 2020

Илюстрации:
- Защото съм Никой, мога да бъда всеки.
- Следователят и студентът Разколников.

–––

* Без коментар. Бел.м., tisss.

четвъртък, 26 ноември 2020 г.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (352.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (352.) 

    Да не си е повече, отколкото да си нещо; да не си, значи да си всичко.

  16.06.2003. НИКОЙ ОТ НИЩО НЕ МОЖЕ... (9)

  Худ, чието име носи сурата в Корана, е пейгамбер – от безброя пророци на Аллах; народът, от който произлиза Худ, не му повярвал, не приел да се подчини на Аллах, и както вече многократно се случва, "така заслужиха те проклятие както на Този свят, така и в Съдния ден. (...) Така народът на Адитите на Худ лиши се от благоволението на Аллах", ст.60 от сура XI. Изобщо историите, подобни на тази, се сипят непрестанно, за да внушат, че отделният човек или цели племена просто нямат друга алтернатива срещу смъртта освен Аллах, единствен Той, пак Той, само Той е върховният суверен на Земята и на Небето, и в този живот, и в Отвъдното. На човечеството, в прав текст казано, според Свещената книга, е отредена роля изпълнител на чужда воля, тъй че – съветва ни Корана, прегърнете Единствения Бог като своя живот, стриктно следвайте заповедите Му, казвайте: Благодарим Ти, Господи! Ти си най-велик! Ти си най-добър! Ти си единствената ни утеха и опора!

  Отношението към Христос е двузначно; първо, Иисус е само един от пророците, сто и двайсет на брой или безброй, подвластен на единствения бог във Вселената, второ – според Исляма, преклонение пред Разпнатия на кръста не конкурира преклонението пред Бог. Ако Извънземният разум налага тази форма на страхопочитание, питам се: не сме ли само експериментална материя във властта на Сила, която разполага с нас като с кукли от глина? Въпросът се набива в очи, и като чета внимателно подтекста в пророчествата на Ванга.

  Ако ми се виждат жестоки тези добрини, дали не означава, че аз – простосмъртният, един от шест или седемте милиарда простосмъртни на планетата Земя, съм негодник, отредена за презрение отрепка, понеже съм се усъмнил в благостта на Монарха? И за да престана да се съмнявам, този Бог или трябва да ме унищожи, да ме съсипе, да ме разпилее из Космоса, или просто да ми даде по-солидни доказателства, че наистина е добронамерен, великодушен, човеколюбив. Но моето оспорване не е за да отрека по-висша степен разумност, а добре познатият скептицизъм, основен инструмент, върху който се гради научното познание от памтивека. Какъв грях е да пожелая Великият да ми даде по-разбираеми за нас, ограничените нищожни хора, знаци за Своето величие и великолепие! При всеки случай, избиването на цели племена и народи не смятам за най-приемливият аргумент за човеколюбие. Приема ли "човеколюбие", което Исляма представя като божествено, тогава – питам: какво пречи да обявят световните злодеи Хитлер и Сталин за преподобни на Аллах или Бога-отец от Библията?!

  Мюсюлманската версия на религията се заела като че да очисти от представите ми за Свръх-разума всяка чертица човешко. Така си обяснявам спотаената заплаха да не приемам Иисус за Бог-син на Бога-отец, защото лошо ще бъда наказан от Аллах – или по-скоро от негови фанатизирани правоверни. Взривовете и показните убийства чрез озлобление, което е станало стил на част от мюсюлманския свят, се основават върху ужасяваща грандомания или възгордяване, обхванало едни човешки същества срещу други човешки същества. Подозирам, че или правоверният зле чете Свещената книга, или самата върховна Проповед му се представя едностранчиво и преиначено с оглед проблеми на арабската общност и доста други многолюдни общности в Югоизточна и Централна Азия, многомилионни групи хора през последните 1500 години – и особено днес, щом разликата между милионите бедстващи и свръхбогатия дембел буди гняв.

  Във всяка религиозна общност откривам известна доза лицемерие. А не може ли да се видим и оценим един-друг без предубеждение, което всяка религия неизменно внушава към света извън нейната строго охранявана от теософи сфера на влияние?

  Дванайсетата сура се назовава "Юсуф", разказва сбито и умозрително познатата от Стария завет притча за Йосиф и злонамерените му братя. Лайтмотив тук е, че добрият човек добрината и естествено Аллах го пази. Питам се, защо Ванга точно тези четири сури от Корана препоръчва внимателно да тълкува журналистът от Ливан. Какво й е нашепвал в онзи ден (2 декември 1981 г. в 08,45 ч.) Извънземният надчовешки разум? Като пресявам ценното в четирите (ІХ, Х, ХІ и ХІІ) сури от Корана, налага ми се общият съвет-предупреждение: Вие сега започвате локална война, не се разпалвайте твърде, да оцелеете наедно с днешните си врагове, с които, ако оживеете, пак ще сте заедно! Това разчитам като уравновесен – доколкото ми е възможно, тълкувател на четирите сури от Корана.

  Една от странностите в Корана: "А и не признава Той децата ви осиновени за ваши собствени деца" – препоръката е в сура 33, ст.4-5: "Обръщайте се вие към тях, като ги свързвате с техните собствени бащи. (...) А ако пък не знаете вие кои са бащите техни, тогава приемете ги тях като братя по вяра и като хора, които вие трябва да гледате и за които да се грижите".

  Към жени: "Не ходете непокрити, както са ходели жените по време на невежеството, а и не излагайте на показ красотите свои", сура 33, ст.33. Ст.41 препоръчва: "Хей, вие, които сте повярвали, споменавайте Аллах по-често!" За разлика от Свещения Коран, Третата от Десетте Божи заповеди според Библията препоръчва противоположното: "Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог!"

 Отношението към жените е доста двусмислено; мюсюлманинът-многоженец (четири съпруги, според Корана, са му позволени) е посъветван да се отнася към всяка от тях като със стока за забавление – само дали успявам правилно да разбера препоръката! Впрочем, ето текста в сура 33, ст.51: "Можеш ти, която пожелаеш от тях, да я оставиш за после, която пожелаеш пък*, да я вземеш при себе си. Не пада грях върху тебе, ако решиш ти отново да вземеш при себе си която (пак) пожелаеш от твоите жени, далеко от които досега стоял си ти. По-добре е да правиш ти така – за да бъдат техните очи весели, да не се огорчават и за да бъдат всички те доволни от това, което им даваш".
Унизителното отношение се затвърждава и в следващия ст.52: "И извън това на тебе вече не ти е позволено да се жениш за други жени, да ги разменяш тях за други жени, дори и много да ти харесва на тебе тяхната красота".

  Уж съветите са добронамерени, но става дума сякаш не за жената като равноправно човешко същество, а просто като плът за удоволствие единствено на стопанина мъж, който се отнася към четирите си жени като господар – сура 33, ст.59: "кажи на своите жени и дъщери, а така също и на жените на вярващите, да намятат те на главите свои покривала (...) най-добро, за да не бъдат разпознавани и подлагани на оскърбления". В следващите ст.60-61: "ако не се откажат от деянията си двуличниците, онези, чиито сърца са обхванати от болестта на колебанието** и които слухове разнасят из града, ще те накараме Ние да се изправиш пред тях. И прокълнати всички до един, да бъдат те хващани*** и убивани, където бъдат заловени".

  За човека Корана казва, "че той, човекът, е недостатъчно праведен и доста глупав", сура 33, ст.72.

  Откривам в сура 34, ст.5 пряко послание до самия мен, каква чест! – "А онези, които се трудят като че ли надпреварвайки се, да оборят Нашите слова-аети, очаква ги тях най-позорно и мъчително наказание". За обобщение на впечатленията от прочетеното дотук. Накъсо, текстовете не издържат на сериозен критически анализ. Това дотук ми изглежда на места брътвеж на човек, който смесва високия стил при философската сентенция, характерен за Библията, и съвсем наивистични делнични и смехотворни, съвети как мъжът да се отнася към жените.

  Печално ми е да го напиша, но текстът издава манталитета на твърде отдалечен от праведността човек, народ, конгломерат от племена, обединени от една религия (вж. ст.72 от сура 33).

  Следва

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited by 27 noe. 2020

___
* Очевидно: да я пожелае в същия миг.
** Колебанието е дали да се покрият изцяло или не.
*** Очевидно се отнася до мъжа и непокритата му с фередже жена. Бел.м., tisss.

 

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (351.)

 ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (351.) 

    Да не си е повече, отколкото да си нещо; да не си, значи да си всичко.

  12.06.2003. НИКОЙ ОТ НИЩО НЕ МОЖЕ... (8)

  Сънувах, че говоря пред хора, между които и мои ученици – Даниела от XII-а клас и други с неопределено лице. И им казвам, застанал пред черната дъска в моята класна стая на II етаж; казвам, че съм се отчаял да вярвам в Доброто, че Злото ни побеждава непрестанно, че сме обречени лъжци и крадци заедно с изроди между нас, българите, да ни затрият, че младите българи са увредени в нравствеността, че поклонниците на Аллах ще ни претопят или изтрият от земята като народ (но последното вече току-що изплувал от съня го мисля). Мисля си, че Злото е страховито набъбнало и наедряло и ни се явява с много имена, с много образи – влиза или излиза от дома ни, когато то си пожелае, а държавата го подпомага с нашето унижение, като ни изнудва и притеснява на всяка крачка. Образите на Злото за мен – простосмъртния българин, са бандите от крадци и мародери, Майкъл Чорни, Муравей Радев, Иван Костов, Александър Божков, депутатът от Силистра Камен Влахов, голяма част от по-ехидните лица в Парламента и Правителството, които ни се надсмиват, както ни бият по лице и ни обещават какво ли не, обещават майка си и баща си, а ни лъжат нагло, без някой от моя народ да ги е упълномощавал наистина.

  Помислих си за французина Албер Камю и книгата му "Чумата", където сам себе си описва в образа на д-р Рийо – сдържания, мълчаливия, необходим с познанията си, дисциплиниран войник на Доброто д-р Рийо. И че нямам сили да бъда д-р Рийо, и мен вече отчаяние ме обзема. А снощи палестинец-мюсюлманин се взривил в препълнен автобус на кръстовище нейде в Близкия Изток. И друг, недоубит водач на неизвестна до този ден палестинска, уж загрижена за унизените в своето отечество палестинци... освободителна организация, от болничното си легло, бинтован и изранен, агитира за тоталното избиване на евреите; заяви го в прав текст – избиването ще продължава в още по-големи мащаби.

  Злото има тази склонност – да се облича в дрехата на праведност и вяра, в грижа за света уж. Но виж какво вършат неговите войни и тогава кажи кое му е праведно, като е настръхнало от злост, самолюбие, надменност, фанатизъм! Корана еднообразно и скучно преразказва многократно епизоди от Стария завет, където действащите лица носят променени по арабски еврейските първоимена: Соломон е станало Сюлейман, Мойсей – Муса*, Йосиф – Юсуф, Авраам – Ибрахим, Фараона става Фираун, Иисус –Иса, а Бог-отец е преименуван на Аллах. Например, епизодът с хвърлянето на тояга, която паднала на земята и се превръща в змия, срещам вече за дванайсети път, като знак, че Аллах покровителства своя пратеник сред непосветени във вярата езичници. Сура 28, ст.31: "Хвърли жезъла!" Като видя Муса жезъла си да се извива като змия"...

  Петата от Десетте Божи заповеди, записани в Библията, в Корана е преиначена, пак вероятно с цел да събужда непримиримост към най-близките ти дори. Библейското "Почитай баща си и майка си, за да ти бъде добре и за да живееш дълго на земята" в Корана звучи ето как: сура 29, ст.8: "И препоръчваме Ние на всеки човек да се отнася той добре към майка си и баща си. Но не им се покорявай на тях, ако насилват те тебе да приписваш равноподобно на Мене нещо, за което ти не знаеш нищо. Само към Мен е вашето завръщане!" По същия начин Комунизмът препоръчваше децата да донасят на властта, както руския хлапак Павлик Морозов за своите родители. Пред образа на Вожда и Единствено правата вяра: комунизъм, всякакъв вид фанатизъм, надменност в нравствеността, синовното чувство се налага да бъде стъпкано от праведния млад нахъсан фанатик. Какво е то, ако не кощунство! За такива случаи две от българските ни поговорки казват: "Отглеждал съм змия в пазвата си" и "Храни куче, да те лае".

  Пратениците на Аллах неизменно предават народа си, както българските комунисти предадоха България, отритнаха македонските ни събратя, отрекоха се дори от своята национална длъжност заради интересите на Световната руска империя на Балканите. Излиза, че фанатикът, така силно любим на Върховния бог, е всъщност завършеният предател, доносник, враг на собственото си семейство, род и на отечеството си. Най-лъжливият вестник наричаха "Правда", което ще рече на български език Истина; най-злостния религиозен догматизъм назовават и досега Добродетел. "Даваш ли, даваш, Балканджи Йово" внушава именно такъв тип потъпкване на човешкото достойнство, като с кърваво насилие се търси преклонение, почит, коленичене пред фанатичната представа за Вяра, за някакъв особен, най-висш тип нечовешка, може би – вселенска, от бездните на Галактиката справедливост. А как насила ще накараш да те заобичат?

  13.06.2003.

  Сура 29, ст.64: "И животът на този свят е само игра и забава"...

  Откровен подтик за непримирима война ли е, или е мъдрост казаното в сура 69: "А онези, които водят джихад за Нас, Ние непременно ще ги поведем по Нашия път. Наистина Аллах е с добродетелните".

  Реших да записвам положителните (според мен) послания от Корана! Сура 31, ст.17: "понасяй търпеливо онова, което ти се случи", ст.18: "Не отвръщай ти лице от хората с презрение и по Земята не стъпвай горделиво", ст.19 пак там: "Когато ходиш, върви естествено и гласа си понижавай. И не забравяй, че най-грозен сред всички гласове е гласът на магарето".

  Интересно ми е, какво съдържат онези сури, които Ванга препоръчала да разчете ливанският журналист, сурите от ІХ до ХІІ вкл. Девета сура е назована "Покаянието". Ст.29: "Воювайте с онези от удостоените с Книги, които не вярват в Аллах и Съдния ден". Ст.30-31: "Казват евреите: Юзеир е синът на Аллах. Но казват пък християните: Месията е синът на Аллах". (...) Отвърнаха се първите от Аллах и приеха за свой илях книжниците свои, а вторите пък – монасите свои и Месията, син на Мерием. Всъщност на всички тях им беше повелено да се покоряват само на един единствен Господар".

  Десетата сура е озаглавена "Юнус"**. И тъй, сура Х, ст.47: "Свой пейгамбер*** има си всеки народ"... И в ст.49: "всеки народ има си край, който начертан предварително е". А в ст.99: "Но ако все пак беше пожелал твоят Господар, в Него без съмнение щяха да повярват всички, които са на Земята". Щом е тъй, насилваш ли човеците да повярват в Аллах? Основният проблем, който Исляма, в Средните векове – Католицизма, както и изобщо всяка тоталитарна власт, не може да реши, е как да подчини човешкия дух. Заплашвайки тялото и душата, религията в безсилие посяга към фанатизма и така се превръща в отрицание на истини, които твърди за Бог и върховната справедливост.

  Защо влечението към Бог или която и да било друга алегория на Свръх-Аза, да не е според свободната воля на самия човек? В последния дотук цитат от Корана, мисля, за тази свобода на избора се настоява. Тук има и по-дълбок пласт, където Аллах не ми се представя като тиранин, а се представя като внимателен и угрижен, като роден баща. Именно по този щекотлив въпрос за избора и личната воля си струва спокойно да се обсъжда и спори с ислямските теолози, но не и с фанатиците на исляма.

  Единайсетата сура е озаглавена "Худ", разказва легендата за Нух (библейския Ной), който е обявен за пейгамбер (пророк) на своя народ, но малцина са му повярвали, т.е. приели да се подчиняват на Аллах. Измежду обречените на унищожение е и синът на въпросния Нух; Нух се моли на Аллах за сина си; обаче ето какъв отговор от висшата инстанция получава: "Повели тогава Аллах: "Хей, Нух, в никакъв случай не беше той от твоето семейство, защото неправедни вършеше дела. (...) Аз те съветвам да не приличаш на невежите". Чудна работа – да отритнеш сина си, когато е в беда! И това ми се представя за връх на Добродетелта! Мооооля?

  Следва

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited by 26 noe. 2020
___
* Българите, си имаме във фолклора Муса Кеседжия.
** Един от пророците според Исляма.
*** Пророк. Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (350.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (350.) 

    Да не си е повече, отколкото да си нещо; да не си, значи да си всичко.

    11.06.2003. НИКОЙ ОТ НИЩО НЕ МОЖЕ... (7)

  "Наказание от Аллах очаква този, който, след като е повярвал в Аллах, отрекъл се е той от Него", сура 16, ст.106, началото. По-нататък, сура 16, ст.125: "А ти призовавай ги тях по Пътя на твоя Господар с мъдрост и наставления добри и в спор влизай ти с тях по най-добронамерен начин". Деленето на човеците не по нрава и делата им, а по това дали на Аллах се кланят е чиста проба смяна на мерната система за нравствено. Излиза, че нравствен е кланящият се пред Аллах, а другите не са нравствени, понеже не се кланят на Аллах. И боят се от Неговия гняв. "Защото наистина страшен е гневът на Аллах", финалът на сура 17, ст.57.

  Аллах е болезнено недоверчив към човека. Да изпитваше любов, не би непрестанно плашил простосмъртния човек с гневните заповеди и разочароваща подозрителност, която не възвисява*, а унижава човешкото същество. Този Бог е присвоил правото да диктува върховната си воля, да издевателства, да настоява, всичко то е непоносимо, ако човек има у себе си поне капка свободолюбие. Реакцията на Бога са знак, че Той е отхвърленият, Той е губещият, ако бъде преценяван спокойно, уравновесено. Пак ще повторя: преди да бях прочел и един ред от Корана, за първи път имах усещането, че този текст и Свещена книга се страхува от мен, както къртица се крие от трезв прочит.

  Големите злодеи, чудовищните изверги на света следват именно такава напориста, злостна настойчивост да бъдат почитани. В почитта обаче има и щипка Любов; за да обикнеш изверга, би трябвало да си готов изобщо да изгубиш уважение към себе си.

  Тази сутрин, веднага след първия учебен час новият приятел на Re. май ми направи проверка по джиесема: продиктува ми цифрите на джиесема ми – уж да се увери, пък сетне рече, че му дали грешен номер. Като че ли слухтеше да разбере по страничните шумове от класната ми стая откъде говоря. Ама че работа! Казах за това на колежката Лилия С., първа дружка на Re., и Лилия С. потвърди, всъщност надхвърли беглите ми представи за шперплатовия образ: "И аз й казах, че е болестно състояние у него, че е маниакално ревнив, непрекъснато следи, души всеки петнайсет минути около нея". Е, – казах, получила е това, което си е желала. Нали цял живот си мечтала за мъж, който да върви подире й! Въобще, не я съжалявам, но се чудя дали да не му дам един урок на това нищожество. Просто сам ми се навира в ръцете, дали да не го накарам сам да си приказва от нерви. "Недей! – усмихва се дяволито Лилия. – Заради нея го остави!"

  Аллах като образна представа ми се покрива с образа на онова духовно мишленце, което минира около лъчезарната жизнелюбива доскоро Re. Ето го страхливеца какви закани сипе. Сура 17, ст.59-60: "И нищо не ни спира Нас да изпратим знамения освен това, че отхвърлиха ги тези знамения народите предишни (...) Изпращаме знаменията само за предупреждение. Нали казали ти бяхме Ние: "Сграбчил е здраво в десницата си хората Твоят Господар (...) Заплашваме ги Ние тях, но с това постигаме само още по-голямо непокорство сред тях". Какво друго освен непокорство очаква натрапника! Великолепен е простосмъртният човек именно с непреклонната си и противоречива греховна природа. Ако оковат духа му, какво остава от човека? Жалка дрипа. Да, има защо да се тресат от ярост отхвърлените натрапници. Това тресене от ярост е нашата награда, че не сме се поддали на натиска и тъпото манипулиране от жалък лъжец, от онзи, който окрал Стария завет от Библията, но не успял да окраде жизнерадостната струя под строгия библейски тон. Каквото да стори Всемогъщият, то е красноречиво изречено от самия Коран, "то е само за да бъдете достойни вие** за височайшото Му благоволение. Наистина безкрайно милостив е Той към вас" – сура 17, ст.66. На това отговор може да бъде само учтивото: Ах, какви претенции, каква радост ни сполетя!

  Да не остане капка съмнение, че насрещу ни е маниакален тип съзнание, в следните три аета (стиха) – 67, 68, 69, четем такива откровения: "Когато пък (...) сполети ви вас беда, ще ви напуснат и ще си отидат всички онези, на които кланяхте се вие, ала не и Той. А когато пък избави (ви, вас) Той от бедата (...), пак ще се отвърнете***. Наистина, неблагодарен е човекът. Но можете ли да бъдете сигурни вие, че няма да ви запрати Той вдън земя или че няма да изсипе върху главите ви дъжд от камъни? И закрилник за себе си после няма да можете да намерите вие". Аз-аз-аз... Толкова настойчивост наистина заслужава съжаление, снизхождение, дори съчувствие, че до такава степен някой е обзет от своите бесове. Чета по-нататък Корана с нарастващо любопитство. Парадоксално е как зад яростни закани се очертава все по-ясно образът на мишлето.

  Онзи натрапник от тази сутрин преди малко отново се обади по джиесема, търсеше "Мишо"... Ами че за мишлето тъкмо говоря. Рекох на господина да пита онова, което го измъчва, а той – притеснен и учтив, взе да ми обяснява как търсел някой си Мишо, работник от служба "Чистота", който живеел на улица "Славейков", и прочие, но може би аз съм си купил от него джиесема си, от Мишо, с една реч, хептен оплете конците.

  Странности... Сура 26, ст.224, 225, 226: "И поетите, следват ги тях само заблудените. Нима не виждаш ти как бродят те безумни из всяка долина. И разказват неща, които в действителност не са вършили". Сура 27, ст.20 и 21: "И погледна към птиците и рече: "А защо не виждам тук аз дъждовничето? Или то отсъства? Аз ще го накажа с голямо наказание сега или ще трябва то да ми изтъкне уважителна причина, или ще трябва аз да го убия!" Дъждовничето е доносник, който се подмазва на същия този Сюлейман; сура 27, ст.22: "Научих аз нещо, което ти не знаеш". И съобщава за народ, управляван от жена, който не се кланя на Аллах, а на слънцето. Част от този народ впоследствие ще бъде приобщена към Аллах, мнозинството му избито от праведните мюсюлмани.

  Дотук – с.384 от общо 603 страници, Корана ми се представя като книга-указание или оръжие за покоряване, непременно с изобретателна жестокост и садизъм, на племена и народи, неподчинили се на Исляма. Огън, разрушения, катаклизми и смърт вещаят пратениците на Най-благодетелния, най-милостивия на земята. На подчинилите се им обещават мързелуване под дебели сенки край бистроструйни реки и в компанията на прекрасни млади момичета с големи очи в Отвъдния рай. Непрестанно се напомня, че Аллах всичко вижда и чува, денонощно слухти и дебне, та няма как "неверниците" да избягнат жестоката Му присъда: изгаряне върху пламтяща жарава и заливане с вряла вода. Внушението – извън исляма всичко при човеците е мръсно, провалено, подло и обречено да бъде изклано, до крак непокорните народи да бъдат издавени, засипани от скалите, изтрити от лицето на Земята.

  Четох днес на моите осмокласници успоредно историята на Йосиф (Юсуф назован в исляма) и неговите лоши братя, първо от Корана: сухо и доста скучно предадена, и от Стария завет: представена в стил Приказките на Шехеразада – пълнокръвно, сочно, с изящен език и образи многозначни. Три мюсюлманчета имам в този VІІІ-в клас. Стори ми се, бяха озадачени. Но не съм говорил лошо за Корана, при никакъв случай не бих говорил лошо! Рекох, че е една от великите книги на човечеството. Оставих сами да си правят изводите. Смъртна печал ме обхваща, само като си помисля какво огромно множество хора вярват именно в такава представа за нравственото. Защото Корана, струва ми се, възможно е и да се заблуждавам, но според моя стил мислене, според жизнения ми опит и опита ми на професионален читател и добронамерен тълкувател на текстове, ето, над четирийсет години, та въпросната Свещена книга в българския й превод съответства плътно на определението за ерес. Ерес – вероотстъпничество от човеколюбието, отклонение от нормите за добродетелен живот в хармония и благост.

  Добрите неща от Библията, вписани в Корана, за мен са прикритие за жестокостта и унижението, като подход спрямо човека. Или наистина нищо не разбирам от книги.

  Следва

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited by 26 noe. 2020
___
* Както е при Иисус.
** Т.е. ние, хората.
*** Адът на всеки натрапник е страхът, че ще бъде изоставен моментално, щом жертвата му се осъзнае и хукне да се спасява по-далеч от неговите лицемерни "грижи". Бел.м., tisss.

tisss: ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1415.)

tisss: ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1415.) :   ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1415.)   Повика дъщеря си Сара, хвана я за ръка и я даде н...