ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (352.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (352.) 

    Да не си е повече, отколкото да си нещо; да не си, значи да си всичко.

  16.06.2003. НИКОЙ ОТ НИЩО НЕ МОЖЕ... (9)

  Худ, чието име носи сурата в Корана, е пейгамбер – от безброя пророци на Аллах; народът, от който произлиза Худ, не му повярвал, не приел да се подчини на Аллах, и както вече многократно се случва, "така заслужиха те проклятие както на Този свят, така и в Съдния ден. (...) Така народът на Адитите на Худ лиши се от благоволението на Аллах", ст.60 от сура XI. Изобщо историите, подобни на тази, се сипят непрестанно, за да внушат, че отделният човек или цели племена просто нямат друга алтернатива срещу смъртта освен Аллах, единствен Той, пак Той, само Той е върховният суверен на Земята и на Небето, и в този живот, и в Отвъдното. На човечеството, в прав текст казано, според Свещената книга, е отредена роля изпълнител на чужда воля, тъй че – съветва ни Корана, прегърнете Единствения Бог като своя живот, стриктно следвайте заповедите Му, казвайте: Благодарим Ти, Господи! Ти си най-велик! Ти си най-добър! Ти си единствената ни утеха и опора!

  Отношението към Христос е двузначно; първо, Иисус е само един от пророците, сто и двайсет на брой или безброй, подвластен на единствения бог във Вселената, второ – според Исляма, преклонение пред Разпнатия на кръста не конкурира преклонението пред Бог. Ако Извънземният разум налага тази форма на страхопочитание, питам се: не сме ли само експериментална материя във властта на Сила, която разполага с нас като с кукли от глина? Въпросът се набива в очи, и като чета внимателно подтекста в пророчествата на Ванга.

  Ако ми се виждат жестоки тези добрини, дали не означава, че аз – простосмъртният, един от шест или седемте милиарда простосмъртни на планетата Земя, съм негодник, отредена за презрение отрепка, понеже съм се усъмнил в благостта на Монарха? И за да престана да се съмнявам, този Бог или трябва да ме унищожи, да ме съсипе, да ме разпилее из Космоса, или просто да ми даде по-солидни доказателства, че наистина е добронамерен, великодушен, човеколюбив. Но моето оспорване не е за да отрека по-висша степен разумност, а добре познатият скептицизъм, основен инструмент, върху който се гради научното познание от памтивека. Какъв грях е да пожелая Великият да ми даде по-разбираеми за нас, ограничените нищожни хора, знаци за Своето величие и великолепие! При всеки случай, избиването на цели племена и народи не смятам за най-приемливият аргумент за човеколюбие. Приема ли "човеколюбие", което Исляма представя като божествено, тогава – питам: какво пречи да обявят световните злодеи Хитлер и Сталин за преподобни на Аллах или Бога-отец от Библията?!

  Мюсюлманската версия на религията се заела като че да очисти от представите ми за Свръх-разума всяка чертица човешко. Така си обяснявам спотаената заплаха да не приемам Иисус за Бог-син на Бога-отец, защото лошо ще бъда наказан от Аллах – или по-скоро от негови фанатизирани правоверни. Взривовете и показните убийства чрез озлобление, което е станало стил на част от мюсюлманския свят, се основават върху ужасяваща грандомания или възгордяване, обхванало едни човешки същества срещу други човешки същества. Подозирам, че или правоверният зле чете Свещената книга, или самата върховна Проповед му се представя едностранчиво и преиначено с оглед проблеми на арабската общност и доста други многолюдни общности в Югоизточна и Централна Азия, многомилионни групи хора през последните 1500 години – и особено днес, щом разликата между милионите бедстващи и свръхбогатия дембел буди гняв.

  Във всяка религиозна общност откривам известна доза лицемерие. А не може ли да се видим и оценим един-друг без предубеждение, което всяка религия неизменно внушава към света извън нейната строго охранявана от теософи сфера на влияние?

  Дванайсетата сура се назовава "Юсуф", разказва сбито и умозрително познатата от Стария завет притча за Йосиф и злонамерените му братя. Лайтмотив тук е, че добрият човек добрината и естествено Аллах го пази. Питам се, защо Ванга точно тези четири сури от Корана препоръчва внимателно да тълкува журналистът от Ливан. Какво й е нашепвал в онзи ден (2 декември 1981 г. в 08,45 ч.) Извънземният надчовешки разум? Като пресявам ценното в четирите (ІХ, Х, ХІ и ХІІ) сури от Корана, налага ми се общият съвет-предупреждение: Вие сега започвате локална война, не се разпалвайте твърде, да оцелеете наедно с днешните си врагове, с които, ако оживеете, пак ще сте заедно! Това разчитам като уравновесен – доколкото ми е възможно, тълкувател на четирите сури от Корана.

  Една от странностите в Корана: "А и не признава Той децата ви осиновени за ваши собствени деца" – препоръката е в сура 33, ст.4-5: "Обръщайте се вие към тях, като ги свързвате с техните собствени бащи. (...) А ако пък не знаете вие кои са бащите техни, тогава приемете ги тях като братя по вяра и като хора, които вие трябва да гледате и за които да се грижите".

  Към жени: "Не ходете непокрити, както са ходели жените по време на невежеството, а и не излагайте на показ красотите свои", сура 33, ст.33. Ст.41 препоръчва: "Хей, вие, които сте повярвали, споменавайте Аллах по-често!" За разлика от Свещения Коран, Третата от Десетте Божи заповеди според Библията препоръчва противоположното: "Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог!"

 Отношението към жените е доста двусмислено; мюсюлманинът-многоженец (четири съпруги, според Корана, са му позволени) е посъветван да се отнася към всяка от тях като със стока за забавление – само дали успявам правилно да разбера препоръката! Впрочем, ето текста в сура 33, ст.51: "Можеш ти, която пожелаеш от тях, да я оставиш за после, която пожелаеш пък*, да я вземеш при себе си. Не пада грях върху тебе, ако решиш ти отново да вземеш при себе си която (пак) пожелаеш от твоите жени, далеко от които досега стоял си ти. По-добре е да правиш ти така – за да бъдат техните очи весели, да не се огорчават и за да бъдат всички те доволни от това, което им даваш".
Унизителното отношение се затвърждава и в следващия ст.52: "И извън това на тебе вече не ти е позволено да се жениш за други жени, да ги разменяш тях за други жени, дори и много да ти харесва на тебе тяхната красота".

  Уж съветите са добронамерени, но става дума сякаш не за жената като равноправно човешко същество, а просто като плът за удоволствие единствено на стопанина мъж, който се отнася към четирите си жени като господар – сура 33, ст.59: "кажи на своите жени и дъщери, а така също и на жените на вярващите, да намятат те на главите свои покривала (...) най-добро, за да не бъдат разпознавани и подлагани на оскърбления". В следващите ст.60-61: "ако не се откажат от деянията си двуличниците, онези, чиито сърца са обхванати от болестта на колебанието** и които слухове разнасят из града, ще те накараме Ние да се изправиш пред тях. И прокълнати всички до един, да бъдат те хващани*** и убивани, където бъдат заловени".

  За човека Корана казва, "че той, човекът, е недостатъчно праведен и доста глупав", сура 33, ст.72.

  Откривам в сура 34, ст.5 пряко послание до самия мен, каква чест! – "А онези, които се трудят като че ли надпреварвайки се, да оборят Нашите слова-аети, очаква ги тях най-позорно и мъчително наказание". За обобщение на впечатленията от прочетеното дотук. Накъсо, текстовете не издържат на сериозен критически анализ. Това дотук ми изглежда на места брътвеж на човек, който смесва високия стил при философската сентенция, характерен за Библията, и съвсем наивистични делнични и смехотворни, съвети как мъжът да се отнася към жените.

  Печално ми е да го напиша, но текстът издава манталитета на твърде отдалечен от праведността човек, народ, конгломерат от племена, обединени от една религия (вж. ст.72 от сура 33).

  Следва

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited by 27 noe. 2020

___
* Очевидно: да я пожелае в същия миг.
** Колебанието е дали да се покрият изцяло или не.
*** Очевидно се отнася до мъжа и непокритата му с фередже жена. Бел.м., tisss.