петък, 27 ноември 2020 г.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (354.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (354.) 

    Религиите са като светулките – за да светят, нужна им е тъмнина. 

    Артур Шопенхауер (1788-1860)

  13.06.2003., прод. НИКОЙ ОТ НИЩО НЕ МОЖЕ... (10)

  Текстът свидетелствува (сура 36, ст.30): "Колко са жалки хората! Те издевателстват над всеки пророк, изпратен при тях". Според Корана, изрича го сам Аллах, а сура 36, наречена Йасин*, е средищна, най-уважаван текст от мюсюлманските тълкуватели на това Писание. Свидетелство как е възприеман авторът на Корана е сура 37, ает 36: "И казваха: "Може ли да се откажем от господарите заради един поет, обзет от лудост?" Многократните и еднообразни до втръсване, до зашеметяване – вероятно съзнателно е търсен такъв ефект! – аргументи са пренесени сухо и посредствено от библейските текстове; на мен ми говори за първообраз и ерзац-копие, за Истинско и насилваща се да мине за истина ужасяваща в претенциите си за власт Лъжа. Виждам префасониран манипулативен текст за определена изгода против всички човеци, мюсюлмани, юдеи, християни, будисти, хора извън религиите.

  Доверчив съм към казаното от Ванга в разговора й с ливанския журналист на 2 дек. 1981 г. Уважението й към човека пред нея се изразило в уважение към различната от нейната (на Ванга) религия, която той изповядва. Ванга му рекла внимателно: да чете внимателно четири сури (ІХ, Х, ХІ и ХІІ), които разкриват мъдростта на четири основни сюжета, заимствани от Стария завет в Корана.

  Ето как е представено удоволствието, отредено за праведните в Рая (сура 37, аети 41-57): "Рабите пречисти на Аллах очаква ги тях препитание известно и плодове най-разни. Ще бъдат те почетени в градините на благоденствието – седнали на столове меки един срещу друг, ще ги обхождат тях чаши с напитки от извора, наслада голяма ще им дава кристална напитка на тях, нито замаяни ще останат, ни пък ще се напият от тази напитка. А до тях ще бъдат съпругите им едрооки, насочили погледа си само към тях". И нататък, аети 51-57: "И ще каже един измежду тях: "Имах аз преди приятел един, тогава казваше ми той: "И ти ли си от онези, дето твърдят това и вярват в него? Наистина ли наказани ще бъдем, след като умрем и превърнем се на кости и пръст?" И след като разказа им това, рече им: "Защо не погледнете вие какво с него стана?" И погледна надолу и видя приятеля си на Джехеннема* в средата. Рече той: "Кълна се, и мене без малко щеше да ме погубиш. Ако не беше благоволението на моя Господар, сега и аз отведен при тебе щях да бъда". За да завърши целият този кеф с красивото откритие (аети 60-61): "отсега нататък няма да умрем – това без съмнение е голямата печалба. Ето за такава печалба се стараят старателните".

  Какво друго, ако не първично, изключително наивно съзнание може да се възторгва от щастие, умилено съзерцавайки как приятелят неверник се мъчи в ужасиите насред самия Ад... Доста глупост се иска, а и доста егоизъм.

  14.06.2003. 

  Тази утрин слънцето изгрява кървавоалено като око на разпалена жарава, вдига се едва-едва над блока отсреща. А липата пред балкона ми ухае толкова сладостно! И е изпълнен въздухът с птичи цвъртеж. Виждам влюбен кос, който пърха, издигайки се стръмно в небето. Изглежда наблизо е гнездото, където мъти женската, и той милият е щастлив. Днес е известната по нашенско Черешова Задушница, ден за поменуване на умрели. Вчера ходих, по идея на колегата Соня, до гробищата край Рогошко шосе, после до централните градски гробища край булевард Цариградско шосе. Гробовете на баща ми и майка ми бяха обрасли в треволяк и храсти, та и надгробните плочи не се виждаха, а околността ми се стори и на двете места променена с новите гробове.

  Раят за праведните (сура 38, аети 50-52): "Очакват ги Градините на Вечността, чиито врати са отворени само за тях. Ще се възкачат и ще се излегнат там на столове меки, а после ще поискат напитки и плодове най-различни. И до тях ще бъдат красавици връстници, които отправили са взор само към съпрузите техни". Че това е мъжкият рай; красавиците са тук за кефа на праведния щастлив мързеливец, а той е два пъти по-щастлив, че сладостите райски са единствено за него, любимеца на Бога. Корана експлоатира у невежия наивник, а и у всеки нормален човек, трепета пред смъртта и неизвестното Отвъдно. Дяволът бил изгонен от Небесния рай понеже не пожелал да се поклони пред току-що сътворения от Аллах човек, както сторили това: поклонили му се, ангелите. "Каза му тогава Аллах: "Хей, Иблис, какво ти попречи (...)? Големееш ли се или за велик се смяташ?" И понеже се възпротивил въпросният Иблис, т.е. не пожелал да стори сежде*** – повели тогава Аллах: "Излез от рая, прогонен вече оттук си!" (сура 38, аети 75 и 77). И Дяволът обещава на Бога, кой знае защо, че ще направи хората непокорни, та всеблагият Аллах по-жестоко да ги накаже. Такава е логиката на това Писание; според мен, много странна логика. Но кой съм аз, че да тълкувам дали е логичен детайл от цялата тази сълзлива като в турски сериал драматична история!

  Манипулирането на човешкото съзнание е признато и в самия текст: "Спусна Аллах тази Книга, аетите на която сходни са един на друг (...). Настръхва им кожата на онези, които боят се от Аллах, а после не само кожата, но и сърцата техни смекчават се от Напоминанието на Аллах" (сура 39, ает 23). За уплах отначало и за последвало сетне отпускане пред откровенията говореше завчера в часа ми по литература моят ученик Стоян Стоянов от гетото Столипиново, умно момче, прибран и скромен момък, доста разсъдлив характер. "И след стреса се отпускаш и ти става приятно" – ей така, точно с тези думи обясни с блеснали очи ефекта от четенето на Корана. Напомня описание за въздействието на наркотик.

  Издигайки се нагоре, от алено слънцето първо зажълтя, а сега вече е светложълто, блести като новичко пет стотинки и е два-три пъти по-дребно на вид. 06,52 часът.

  "Хей, народе мой, Земният живот е само преходен и е забавление. Но Ахъретът**** безспорно е жилището вечно" – от ает 39 на сура 40. И по-нататък, от ает 55 в същата сура: "Търпелив бъди ти, ще се сбъдне думата на Аллах". Имам усещането за Образ, който изпод вежди внимателно следи как е възприеман неговият пророк Иса (Иисус). Това е познато чувство у мен, както при историята за отношението на Йосиф Сталин към любимеца на Ленинградската и на цялата болшевишка партия Сергей М. Киров (1886-1934). Едно към едно повтарят представата ми за този Бог последните думи на обречения Киров пред екзекуционния взвод, когато преди командата за убийствения залп изкрещял с пълно гърло последните си думи: "Да живее Сталин!"

  Маниакът е в състояние да погуби любимеца си, щом усети застрашен статута си на единствен и обожествяван. Треперенето на човеците от страх удовлетворява техния Бог. А които са ужасени, имат рядката възможност да повтарят "Велик е Аллах! Велик е Аллах!" и така да демонстрират колко много са щастливи, че могат да му се кълнат във вярност и любов. Уф! А дали Самозванецът не пунтира величие именно защото е пренебрежима величина? Говорещият ми от името на своя Любвеобилен благ Бог е в състояние на трескава напрегнатост, и аз знам защо е раздразнителен; светът за него е рязко разделен на бяло и черно, верни и неверни, свои и врагове. Оттам иде злото. Но представата ми за Свръх-разум няма нищо общо с маниакалността. За мен Свръх-Азът е уравновесен, спокоен, слънчев: именно това са белезите на Духовната сила.

  Следва

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited by 28 noe. 2020

___
* Което значи "Хей, човече!"
** В Ада го видял.
*** Да коленичи, чело да опре в земята, да изрази преклонение и почит.
**** Съдният ден. Бел.м., tisss.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1563.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1563.)  Миналото живее, докато го помним. Мъртвите са живи, докато ги помним. Бедата не е в смъртта, а в заб...