ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (350.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (350.) 

    Да не си е повече, отколкото да си нещо; да не си, значи да си всичко.

    11.06.2003. НИКОЙ ОТ НИЩО НЕ МОЖЕ... (7)

  "Наказание от Аллах очаква този, който, след като е повярвал в Аллах, отрекъл се е той от Него", сура 16, ст.106, началото. По-нататък, сура 16, ст.125: "А ти призовавай ги тях по Пътя на твоя Господар с мъдрост и наставления добри и в спор влизай ти с тях по най-добронамерен начин". Деленето на човеците не по нрава и делата им, а по това дали на Аллах се кланят е чиста проба смяна на мерната система за нравствено. Излиза, че нравствен е кланящият се пред Аллах, а другите не са нравствени, понеже не се кланят на Аллах. И боят се от Неговия гняв. "Защото наистина страшен е гневът на Аллах", финалът на сура 17, ст.57.

  Аллах е болезнено недоверчив към човека. Да изпитваше любов, не би непрестанно плашил простосмъртния човек с гневните заповеди и разочароваща подозрителност, която не възвисява*, а унижава човешкото същество. Този Бог е присвоил правото да диктува върховната си воля, да издевателства, да настоява, всичко то е непоносимо, ако човек има у себе си поне капка свободолюбие. Реакцията на Бога са знак, че Той е отхвърленият, Той е губещият, ако бъде преценяван спокойно, уравновесено. Пак ще повторя: преди да бях прочел и един ред от Корана, за първи път имах усещането, че този текст и Свещена книга се страхува от мен, както къртица се крие от трезв прочит.

  Големите злодеи, чудовищните изверги на света следват именно такава напориста, злостна настойчивост да бъдат почитани. В почитта обаче има и щипка Любов; за да обикнеш изверга, би трябвало да си готов изобщо да изгубиш уважение към себе си.

  Тази сутрин, веднага след първия учебен час новият приятел на Re. май ми направи проверка по джиесема: продиктува ми цифрите на джиесема ми – уж да се увери, пък сетне рече, че му дали грешен номер. Като че ли слухтеше да разбере по страничните шумове от класната ми стая откъде говоря. Ама че работа! Казах за това на колежката Лилия С., първа дружка на Re., и Лилия С. потвърди, всъщност надхвърли беглите ми представи за шперплатовия образ: "И аз й казах, че е болестно състояние у него, че е маниакално ревнив, непрекъснато следи, души всеки петнайсет минути около нея". Е, – казах, получила е това, което си е желала. Нали цял живот си мечтала за мъж, който да върви подире й! Въобще, не я съжалявам, но се чудя дали да не му дам един урок на това нищожество. Просто сам ми се навира в ръцете, дали да не го накарам сам да си приказва от нерви. "Недей! – усмихва се дяволито Лилия. – Заради нея го остави!"

  Аллах като образна представа ми се покрива с образа на онова духовно мишленце, което минира около лъчезарната жизнелюбива доскоро Re. Ето го страхливеца какви закани сипе. Сура 17, ст.59-60: "И нищо не ни спира Нас да изпратим знамения освен това, че отхвърлиха ги тези знамения народите предишни (...) Изпращаме знаменията само за предупреждение. Нали казали ти бяхме Ние: "Сграбчил е здраво в десницата си хората Твоят Господар (...) Заплашваме ги Ние тях, но с това постигаме само още по-голямо непокорство сред тях". Какво друго освен непокорство очаква натрапника! Великолепен е простосмъртният човек именно с непреклонната си и противоречива греховна природа. Ако оковат духа му, какво остава от човека? Жалка дрипа. Да, има защо да се тресат от ярост отхвърлените натрапници. Това тресене от ярост е нашата награда, че не сме се поддали на натиска и тъпото манипулиране от жалък лъжец, от онзи, който окрал Стария завет от Библията, но не успял да окраде жизнерадостната струя под строгия библейски тон. Каквото да стори Всемогъщият, то е красноречиво изречено от самия Коран, "то е само за да бъдете достойни вие** за височайшото Му благоволение. Наистина безкрайно милостив е Той към вас" – сура 17, ст.66. На това отговор може да бъде само учтивото: Ах, какви претенции, каква радост ни сполетя!

  Да не остане капка съмнение, че насрещу ни е маниакален тип съзнание, в следните три аета (стиха) – 67, 68, 69, четем такива откровения: "Когато пък (...) сполети ви вас беда, ще ви напуснат и ще си отидат всички онези, на които кланяхте се вие, ала не и Той. А когато пък избави (ви, вас) Той от бедата (...), пак ще се отвърнете***. Наистина, неблагодарен е човекът. Но можете ли да бъдете сигурни вие, че няма да ви запрати Той вдън земя или че няма да изсипе върху главите ви дъжд от камъни? И закрилник за себе си после няма да можете да намерите вие". Аз-аз-аз... Толкова настойчивост наистина заслужава съжаление, снизхождение, дори съчувствие, че до такава степен някой е обзет от своите бесове. Чета по-нататък Корана с нарастващо любопитство. Парадоксално е как зад яростни закани се очертава все по-ясно образът на мишлето.

  Онзи натрапник от тази сутрин преди малко отново се обади по джиесема, търсеше "Мишо"... Ами че за мишлето тъкмо говоря. Рекох на господина да пита онова, което го измъчва, а той – притеснен и учтив, взе да ми обяснява как търсел някой си Мишо, работник от служба "Чистота", който живеел на улица "Славейков", и прочие, но може би аз съм си купил от него джиесема си, от Мишо, с една реч, хептен оплете конците.

  Странности... Сура 26, ст.224, 225, 226: "И поетите, следват ги тях само заблудените. Нима не виждаш ти как бродят те безумни из всяка долина. И разказват неща, които в действителност не са вършили". Сура 27, ст.20 и 21: "И погледна към птиците и рече: "А защо не виждам тук аз дъждовничето? Или то отсъства? Аз ще го накажа с голямо наказание сега или ще трябва то да ми изтъкне уважителна причина, или ще трябва аз да го убия!" Дъждовничето е доносник, който се подмазва на същия този Сюлейман; сура 27, ст.22: "Научих аз нещо, което ти не знаеш". И съобщава за народ, управляван от жена, който не се кланя на Аллах, а на слънцето. Част от този народ впоследствие ще бъде приобщена към Аллах, мнозинството му избито от праведните мюсюлмани.

  Дотук – с.384 от общо 603 страници, Корана ми се представя като книга-указание или оръжие за покоряване, непременно с изобретателна жестокост и садизъм, на племена и народи, неподчинили се на Исляма. Огън, разрушения, катаклизми и смърт вещаят пратениците на Най-благодетелния, най-милостивия на земята. На подчинилите се им обещават мързелуване под дебели сенки край бистроструйни реки и в компанията на прекрасни млади момичета с големи очи в Отвъдния рай. Непрестанно се напомня, че Аллах всичко вижда и чува, денонощно слухти и дебне, та няма как "неверниците" да избягнат жестоката Му присъда: изгаряне върху пламтяща жарава и заливане с вряла вода. Внушението – извън исляма всичко при човеците е мръсно, провалено, подло и обречено да бъде изклано, до крак непокорните народи да бъдат издавени, засипани от скалите, изтрити от лицето на Земята.

  Четох днес на моите осмокласници успоредно историята на Йосиф (Юсуф назован в исляма) и неговите лоши братя, първо от Корана: сухо и доста скучно предадена, и от Стария завет: представена в стил Приказките на Шехеразада – пълнокръвно, сочно, с изящен език и образи многозначни. Три мюсюлманчета имам в този VІІІ-в клас. Стори ми се, бяха озадачени. Но не съм говорил лошо за Корана, при никакъв случай не бих говорил лошо! Рекох, че е една от великите книги на човечеството. Оставих сами да си правят изводите. Смъртна печал ме обхваща, само като си помисля какво огромно множество хора вярват именно в такава представа за нравственото. Защото Корана, струва ми се, възможно е и да се заблуждавам, но според моя стил мислене, според жизнения ми опит и опита ми на професионален читател и добронамерен тълкувател на текстове, ето, над четирийсет години, та въпросната Свещена книга в българския й превод съответства плътно на определението за ерес. Ерес – вероотстъпничество от човеколюбието, отклонение от нормите за добродетелен живот в хармония и благост.

  Добрите неща от Библията, вписани в Корана, за мен са прикритие за жестокостта и унижението, като подход спрямо човека. Или наистина нищо не разбирам от книги.

  Следва

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited by 26 noe. 2020

___
* Както е при Иисус.
** Т.е. ние, хората.
*** Адът на всеки натрапник е страхът, че ще бъде изоставен моментално, щом жертвата му се осъзнае и хукне да се спасява по-далеч от неговите лицемерни "грижи". Бел.м., tisss.