ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (351.) Да не си е повече, отколкото да си нещо; да не си, значи да си всичко.
Сънувах, че говоря пред хора, между които и мои ученици – Даниела от XII-а клас и други с неопределено лице. И им казвам, застанал пред черната дъска в моята класна стая на II етаж; казвам, че съм се отчаял да вярвам в Доброто, че Злото ни побеждава непрестанно, че сме обречени лъжци и крадци заедно с изроди между нас, българите, да ни затрият, че младите българи са увредени в нравствеността, че поклонниците на Аллах ще ни претопят или изтрият от земята като народ (но последното вече току-що изплувал от съня го мисля). Мисля си, че Злото е страховито набъбнало и наедряло и ни се явява с много имена, с много образи – влиза или излиза от дома ни, когато то си пожелае, а държавата го подпомага с нашето унижение, като ни изнудва и притеснява на всяка крачка. Образите на Злото за мен – простосмъртния българин, са бандите от крадци и мародери, Майкъл Чорни, Муравей Радев, Иван Костов, Александър Божков, депутатът от Силистра Камен Влахов, голяма част от по-ехидните лица в Парламента и Правителството, които ни се надсмиват, както ни бият по лице и ни обещават какво ли не, обещават майка си и баща си, а ни лъжат нагло, без някой от моя народ да ги е упълномощавал наистина.
Помислих си за французина Албер Камю и книгата му "Чумата", където сам себе си описва в образа на д-р Рийо – сдържания, мълчаливия, необходим с познанията си, дисциплиниран войник на Доброто д-р Рийо. И че нямам сили да бъда д-р Рийо, и мен вече отчаяние ме обзема. А снощи палестинец-мюсюлманин се взривил в препълнен автобус на кръстовище нейде в Близкия Изток. И друг, недоубит водач на неизвестна до този ден палестинска, уж загрижена за унизените в своето отечество палестинци... освободителна организация, от болничното си легло, бинтован и изранен, агитира за тоталното избиване на евреите; заяви го в прав текст – избиването ще продължава в още по-големи мащаби.
Злото има тази склонност – да се облича в дрехата на праведност и вяра, в грижа за света уж. Но виж какво вършат неговите войни и тогава кажи кое му е праведно, като е настръхнало от злост, самолюбие, надменност, фанатизъм! Корана еднообразно и скучно преразказва многократно епизоди от Стария завет, където действащите лица носят променени по арабски еврейските първоимена: Соломон е станало Сюлейман, Мойсей – Муса*, Йосиф – Юсуф, Авраам – Ибрахим, Фараона става Фираун, Иисус –Иса, а Бог-отец е преименуван на Аллах. Например, епизодът с хвърлянето на тояга, която паднала на земята и се превръща в змия, срещам вече за дванайсети път, като знак, че Аллах покровителства своя пратеник сред непосветени във вярата езичници. Сура 28, ст.31: "Хвърли жезъла!" Като видя Муса жезъла си да се извива като змия"...
Петата от Десетте Божи заповеди, записани в Библията, в Корана е преиначена, пак вероятно с цел да събужда непримиримост към най-близките ти дори. Библейското "Почитай баща си и майка си, за да ти бъде добре и за да живееш дълго на земята" в Корана звучи ето как: сура 29, ст.8: "И препоръчваме Ние на всеки човек да се отнася той добре към майка си и баща си. Но не им се покорявай на тях, ако насилват те тебе да приписваш равноподобно на Мене нещо, за което ти не знаеш нищо. Само към Мен е вашето завръщане!" По същия начин Комунизмът препоръчваше децата да донасят на властта, както руския хлапак Павлик Морозов за своите родители. Пред образа на Вожда и Единствено правата вяра: комунизъм, всякакъв вид фанатизъм, надменност в нравствеността, синовното чувство се налага да бъде стъпкано от праведния млад нахъсан фанатик. Какво е то, ако не кощунство! За такива случаи две от българските ни поговорки казват: "Отглеждал съм змия в пазвата си" и "Храни куче, да те лае".
Пратениците на Аллах неизменно предават народа си, както българските комунисти предадоха България, отритнаха македонските ни събратя, отрекоха се дори от своята национална длъжност заради интересите на Световната руска империя на Балканите. Излиза, че фанатикът, така силно любим на Върховния бог, е всъщност завършеният предател, доносник, враг на собственото си семейство, род и на отечеството си. Най-лъжливият вестник наричаха "Правда", което ще рече на български език Истина; най-злостния религиозен догматизъм назовават и досега Добродетел. "Даваш ли, даваш, Балканджи Йово" внушава именно такъв тип потъпкване на човешкото достойнство, като с кърваво насилие се търси преклонение, почит, коленичене пред фанатичната представа за Вяра, за някакъв особен, най-висш тип нечовешка, може би – вселенска, от бездните на Галактиката справедливост. А как насила ще накараш да те заобичат?
13.06.2003.
Сура 29, ст.64: "И животът на този свят е само игра и забава"...
Откровен подтик за непримирима война ли е, или е мъдрост казаното в сура 69: "А онези, които водят джихад за Нас, Ние непременно ще ги поведем по Нашия път. Наистина Аллах е с добродетелните".
Реших да записвам положителните (според мен) послания от Корана! Сура 31, ст.17: "понасяй търпеливо онова, което ти се случи", ст.18: "Не отвръщай ти лице от хората с презрение и по Земята не стъпвай горделиво", ст.19 пак там: "Когато ходиш, върви естествено и гласа си понижавай. И не забравяй, че най-грозен сред всички гласове е гласът на магарето".
Интересно ми е, какво съдържат онези сури, които Ванга препоръчала да разчете ливанският журналист, сурите от ІХ до ХІІ вкл. Девета сура е назована "Покаянието". Ст.29: "Воювайте с онези от удостоените с Книги, които не вярват в Аллах и Съдния ден". Ст.30-31: "Казват евреите: Юзеир е синът на Аллах. Но казват пък християните: Месията е синът на Аллах". (...) Отвърнаха се първите от Аллах и приеха за свой илях книжниците свои, а вторите пък – монасите свои и Месията, син на Мерием. Всъщност на всички тях им беше повелено да се покоряват само на един единствен Господар".
Десетата сура е озаглавена "Юнус"**. И тъй, сура Х, ст.47: "Свой пейгамбер*** има си всеки народ"... И в ст.49: "всеки народ има си край, който начертан предварително е". А в ст.99: "Но ако все пак беше пожелал твоят Господар, в Него без съмнение щяха да повярват всички, които са на Земята". Щом е тъй, насилваш ли човеците да повярват в Аллах? Основният проблем, който Исляма, в Средните векове – Католицизма, както и изобщо всяка тоталитарна власт, не може да реши, е как да подчини човешкия дух. Заплашвайки тялото и душата, религията в безсилие посяга към фанатизма и така се превръща в отрицание на истини, които твърди за Бог и върховната справедливост.
Защо влечението към Бог или която и да било друга алегория на Свръх-Аза, да не е според свободната воля на самия човек? В последния дотук цитат от Корана, мисля, за тази свобода на избора се настоява. Тук има и по-дълбок пласт, където Аллах не ми се представя като тиранин, а се представя като внимателен и угрижен, като роден баща. Именно по този щекотлив въпрос за избора и личната воля си струва спокойно да се обсъжда и спори с ислямските теолози, но не и с фанатиците на исляма.
Единайсетата сура е озаглавена "Худ", разказва легендата за Нух (библейския Ной), който е обявен за пейгамбер (пророк) на своя народ, но малцина са му повярвали, т.е. приели да се подчиняват на Аллах. Измежду обречените на унищожение е и синът на въпросния Нух; Нух се моли на Аллах за сина си; обаче ето какъв отговор от висшата инстанция получава: "Повели тогава Аллах: "Хей, Нух, в никакъв случай не беше той от твоето семейство, защото неправедни вършеше дела. (...) Аз те съветвам да не приличаш на невежите". Чудна работа – да отритнеш сина си, когато е в беда! И това ми се представя за връх на Добродетелта! Мооооля?
Следва
* Българите, си имаме във фолклора Муса Кеседжия.
** Един от пророците според Исляма.
*** Пророк. Бел.м., tisss.
.jpg)
.jpg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар