ЯНУАРИ

ЯНУАРИ

Нямаме вече какво да си кажем
и защо ли пък с теб да пия кафе!
Вън е поледица, хлъзгав – паважът,
и колата ми може да поднесе.

С тези гуми протрити като стари галоши,
лека маневра и... хлъз, блъс и тряс!
Синоптиците казват: времето лошо;
грипът ни дебне – казвам и аз.

Я, ти по-харно си стой при мъжлето,
свинско със зеле, пръжките с лук
туряй на огъня, стъпвай напето,
ала не внасяй в душата ми смут.

Вярно, за мен ти си още принцеса,
понякога нощем пак мисля за теб,
ала вече онази Любов я отнесе
след толкоз години суетната дреб.

Сега съм затънал в коледни пости,
че бавят аванса и карам без лев,
ще взема да ида у съседа на гости
да му пуша на муфта цигарите с кеф.

На табла красиво той пак ще ме бие
и аз ще се правя на лют, ядовит;
щастлив, ще налее вино да пием
и аз ще го гледам, доволен и сит.

А с теб, принцеске, какво да си кажем,
ой, как не искам да ме виждаш злочест!
Ти ще черпиш, аз ще се правя на важен,
но хай да отложим за друг път, не днес.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, 12 jan. 2012 – edited by 18 jan. 2020

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (35.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (35.)

  А Крем (Крум) попита аварските пленници: "От какво, мислите, загина вашият княз и целият ви народ?" Те му отговориха: "От това, че взаимните клевети се умножиха и погубиха по-храбрите и по-благоразумните; после злодейците и крадците станаха съобщници на съдиите; после – от пиянство, защото когато виното се преумножи, всички станаха пияници; също – от подкупничество: всички станаха рушветчии, продажници; сетне – от търговия, защото всички станаха търговци и се лъжеха помежду си. И нашата гибел произлезе от всичко това".

  16.11.1998., продължение 2

  
  Етично ли е да се нападат хиляди сънародници, манипулирани чрез марксизма и неговата рожба болшевизма, само затова че не са успели да се префасонират така бързичко и ловко като вчерашните Татови мекерета? Насила кого не ще принудиш да се покае, още по-малко – като му тикаш показалеца си като боен патлак в челото! Мисля си, драги, Демокрацията не ви се спуска отгоре като прословутите от епохата на соца "директиви на Партията и вожда", а е стил, поведение, нравствена система, право на личен избор, което простичко казано значи: край, а бе, край, бе, на толкова любимата за праведните партайци колективна ярост! 

  Манталитетът на злия оратор от официалната трибуна при соца се градеше, и пак се гради, върху този тип партиен фанатизъм. Нали помним началото на хубавичкия девиз от епохата на Татовизма в България "Партията не греши", грешат отделните членове, но Партията се чисти, като ги лишава от доверие, демек, праща ги в седма глуха. В онези първи месеци на еуфория след Десети ноември 1989 г. за апостолите на СДС тази козметична операция масово българите наричаха отлюспване.

  Поучително бе обикновен човек да гледа как явен праведник от светая светих на ленинизма АОНСУ* размахва показалец над покрусената тълпа, че българите вече не гласували за партията Му, оказал се недорасъл този до вчера доверчив народ! Което е пак до болка познатият стил на фатмака – любимец на моето поколение българи, служили в Българската армия. Като не му излезли сметките, народът му крив, народът му виновен, че прост бил, не вдява що е то демокрация, европейски духовни ценности, джендър що е и как следва да се разбират евролиберализмът, свободата на словото и прочие екстри на демокрацията, поднесена на сребърна табличка със син кант. Говоря за нещо основно, което въпросните властолюбиви персони така и до днес не успяха да променят у себе си, това е пак онзи фанатичен запев на култивираната обществена ненавист. Движена от омразата си към врага, болшевишкият тип администрация обрече през ХХ век цели нации (татари, евреи и прочие) на преселение хиляди километри в Далечния Изток. Произведените от Биг Брадър в сан "Гид по демокрация и европейски духовни ценности" да вземат, па да си опреснят усвоеното в партийните школи по Основи на психологията и да не се разхождат из общественото пространство на България като слон в стъкларски магазин. Уважение към опонента е първо и последно условие да сме общност. 

  Е, каква стана тя? Уредиха пак зад микрофона и пред камерите на телевизионните студия клети страдалци, супер-дисиденти (ала "дисидент" между другото означава "отклонил се от правата линия на Партията") срещу Т. Живков, някогашни галеници, като г-н Михаил Неделчев, да речем, фанатични демократи, и пак в челните редички на т.нар. прогресивно човечество и борба за световно щастие и мир!

  Фанатичен демократ в стил Радио Свободна Европа от времето, когато едва-едва долавяхме емисиите на български език въпреки заглушителните радио-устройства? Методи от Студената война в националното българско пространство днес? Да, огън по химерата комунизъм, ама много моля, уважавай правото на лично мнение! Жал е да те слуша човек как си се запенил, как се натискаш пред олтара на твоята Партия-ръководителка или пред осанката на отвъдокеанския си Голям Брат. 

      БЕЛЕЖКА от 04.07.2000 г. 

  От 1 юли т.г. предаването "Позиции" с водеща г-жа Стефка Маймарева логично бе преустановено за финансираната от Конгреса на САЩ Радиостанция "Free Europe". Този род предавания минират обществото с патетичните речи срещу комунизма и комунистите. Показателно бе последното излъчване в петък вечерта на 30 юни от 17 до 19 ч., когато гневните реплики от Залцбург на университетския преподавател Иван Младенов в течение на стотина минути нагнетяваха ненавист в най-пошлата й версия; интелигентно звучащият глас на въпросния демократ дава тон на някакъв вид всеобща скръб, че хората отвън (заинтересовани фактори от администрацията на САЩ) не съзнавали каква загуба за демокрацията у нас е преустановяването на тези емисии. Чрез говоренето с апломб и злостно квакане иззад микрофона как ще обориш добре отработена, рафинирана, прилагана столетие агитация? Бесуването срещу Злото също е зло, служи на самото Зло. Вместо дрънчащи на празно тенеке проклятия, хладен ум, горещо сърце и чисти ръце трябват. Цитирам Дзержински (1877-1926)** неслучайно, а защото смятам, че има и от опонента какво да научиш. 

  Следва

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited by 18 jan. 2020

Илюстрации:

– Младият Неделчев, докато още не е намразил комунизма;

– Г-н Неделчев (1942), онзи със списъците за дисиденти***.

___
* Академия за обществени науки и социално управление, висше учреждение за обучаване на кадри за управлението в Тодор-Живкова България. 

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BA%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D1%8F_%D0%B7%D0%B0_%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B8_%D0%BD%D0%B0%D1%83%D0%BA%D0%B8_%D0%B8_%D1%81%D0%BE%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%BE_%D1%83%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5

** Вж. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D1%81_%D0%94%D0%B7%D0%B5%D1%80%D0%B6%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8

*** Михаил Неделчев 

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B8%D1%85%D0%B0%D0%B8%D0%BB_%D0%9D%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D1%87%D0%B5%D0%B2, http://www.slovo.bg/old/litforum/009/mnedelchev.htm Бел.м., tisss. 

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (34.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (34.)

  А Крем (Крум) попита аварските пленници: "От какво, мислите, загина вашият княз и целият ви народ?" Те му отговориха: "От това, че взаимните клевети се умножиха и погубиха по-храбрите и по-благоразумните; после злодейците и крадците станаха съобщници на съдиите; после – от пиянство, защото когато виното се преумножи, всички станаха пияници; също – от подкупничество: всички станаха рушветчии, продажници; сетне – от търговия, защото всички станаха търговци и се лъжеха помежду си. И нашата гибел произлезе от всичко това".

  16.11.1998., продължение

  
  Снощи, неделя, в протежение на близо два часа четирима интелигенти, плюс водещата китно предаване на тема "Чистотата на българската реч", показваха как у нас дори езиковедите, литераторите си пердашат с грешки любимия им книжовен Български eзик. Току се засичат един друг, току си откриват самички грешките, та ми се видя бая интересно in live (наживо) да чуя какъв батак е в устната официална речева практика. Ето образци из снощния мухабет от студиото на американското Радио Свободна Европа*:

  - "дами и господа" вм. родното госпожи и господа,

  - "четеме, пишеме, твърдиме" вм. четем, пишем, твърдим,

  - русизмите "считам и примерно" вм. родните смятам и например,

  - претенциозното "по отношение на" вм. българското "за" в случаи от типа "изказвам се за...",

  - русизма нелицеприятно (в смисъл "неприятно"), когато руската дума на български език означава всъщност "безпристрастно";

  - заетата от руска словесна конструкция "във връзка с"... вм. "за". Вм. "бъбрим си за Пешо", според нафукания им терк грамотните спецове биха рекли "бъбрим си относно Пешо". Предполагам, вижда им се простоват българският ни предлог "за" пред типичните за руската реч съчетания от по няколко думи, та от госпожа министърката до г-н клисарят все говорят, мислят, вършат "по отношение на", може би че им звучи "ентелегентно".

  Въвеждат неправилни словесни конструкции: "господин председател"(обръщение) вм. господин председателю, или "Вие сте чел/а" вм. Вие сте чели (учтива форма за ед. число). Правилно е, например: Вие уж много сте чели и сте се извисили със самочувствието си, г-н интелигенте, ала не сте разбрали простичката истина, че неуважението към България личи и по това как си служите с книжовния Български език. 

  Тези супер-приятни хора, барабар с водещата Стефка Маймарева все някак не умеят да прикрият неуважението си към отсъстващи от мухабета им опоненти "другари комунисти" (някакви си там от някакво си БСП). Подобно неуважение беше демонстрирано и от езиковеда проф. Владко Мурдаров** (който между другото ми е съвипускник от завършилите през 1971 г. СУ "Климент Охридски") в есето му, прочетено от някой си Георги Цанков с треперещ от престореност гласец, чиста проба преиграване. Уж всичко им наред, громят вражия лагер, та пушек се вдига, разпердушиниха противника, изиграха типичен за дълбокия битов провинциализъм хъз да омаскарят опонента. О, мила родна картинка! Образци от елита на днешна България в ролята им "борци за демокрация". Нагледахме се, наслушахме се. По този начин оратори преди славния Десети ноември 1989 г. громяха капитализма и му копаха със зъби и нокти гроб, днес с апломб говорят от името на Българската нация и копат за точно обратната кауза. 

  Докато властта беше здраво у партайците-комунисти, тези храбри борци за свобода и демокрация градяха кариерата си чрез Държавна сигурност; смени посока вятърът, и ей ги пак – като олиото над водата: ръсят гневни лакърдии срещу врага... на демокрацията. И поради что е всичката врява, драги печени наемници! Какво постигате освен че настройвате срещу своя стопанин обръгналия, паметлив обикновен българин? Прост овчар първи го е изрекъл: "Куче, дето не знае да лае, само вкарва вълка в кошарата". Колкото повече слушам как се опияняват от собствения си глас, толкова повече започнах да се замислям защо им е тази ярост – дали съвест не ги мъчи болезнено, та толкова показно зеят срещу вчерашните свои?

  Почти всеки Божи ден слушам емисиите на Радио Свободна Европа. И това ми е вероятно навик от ранното детство, когато вечер дядо ми Борис се залепяше да слуша емисиите на БиБиСи. Доста смислени предавания съм изслушал внимателно, независимо от нарастващата у мен досада, че повечето от коментаторите на Свободна Европа дрънкат на една и съща  струна. Ей, че силно желание да ти набият в кратуната колко противни са преустроилите се леви, модерни, обновени и прочие червени! И защо се хабят? То е като да атакуваш кале, което широко си е разтворило портите и от прозорците му висят байряци, съшити от алените копринени кюлоти на вчерашни принцове, графове, барони, все отбор Татови благородници.

  Дали новопокръстеният с нахакания си от фалшив патос глас съзнава как от чучелата фабрикува герои! Ама де ги днес комунистите? Другарките и другарите първи се преориентираха капиталисти да стават, скупчиха се в новите политически партии и движения с демократични табели, около и във властта се скупчиха като мухи на мед, за отрицателно време от бивши галеници на Татовата власт, от напористи мекерета оказаха се най-ярките демократи в опоскана днешна България. Къде ги търсите, драги! С фино школуван в бившите им партийни школи тембър на грижовния стопанин кокошкарите от Татово време, по-набожни днес и от вселенския патриарх, триж по-лицемерни от наглостта им през ерата на соца, акъл раздават на моя наплашен от зулуми народ. "Върви, народе възродени, към светли бъднини върви" от устата на вечното мекере дали не звучи кощунствено!

  Следва 

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, 16 noe. 1998 – edited by 17 jan. 2020

Илюстрации: 

- Иво Инджев (1955) от Държавна сигурност, агент Ивайло*** 

- Г. Коритаров (1959) от Държавна сигурност, агент Алберт****

___

* http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BE_%D0%A1%D0%B2%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B0_%D0%95%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B0

** В пост-агентурното си битие секретните сътрудници на ДС от културата не се изявяват като „по-културни“ от колегите си агенти в други обществени сфери. Най-чувствителните излизат от обществения живот и се оттеглят на село, те са малко. Най-откровените открито започват да обслужват предишните си господари, даже влизат в политиката, а най-дебелокожите продължават да работят и живеят, сякаш нищо не се е случило – често пъти и със същите колеги, за които тайно са донасяли на службите...

Вж. https://clubz.bg/75190-istinata_za_vladko_murdarov_v_papkite_s_donosite_mu
*** http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%B2%D0%BE_%D0%98%D0%BD%D0%B4%D0%B6%D0%B5%D0%B2

**** http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8_%D0%9A%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B2 Бел.м., tisss.

ЛЮБОВ В СТАРОТО ГРАДСКО ГРОБИЩЕ

ЛЮБОВ В СТАРОТО ГРАДСКО ГРОБИЩЕ

Моя малка тигрице, леле, как ме вълнуваш
с тези щръкнали цици, с тези хищни целувки!

Колко чудно – не знаеш, е това тук, с което
всеки влюбен нехайно пада в плен на сърцето

и мечтае, и страда, и кърви разлютено
пред онези каскади от искрящо червено.

Колко кратко с теб сме в плътска прегръдка
и отлита животът с крадливите стъпки

на отчаян безделник, който сам в тишината
прекосява полето, за да легне в земята

и над сладката нега, над праха му след време
други двама случайно да се любят смутено.

 Ех, как ми се радваш, виждам – влюбена грееш
и обръщат се в гроба мъртвите да не гледат.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, 2 apr. 2011 – edited by 16 jan. 2020

ГОТИН КАТО БАНКНОТА ОТ ХИЛЯДА ДОЛАРА

ГОТИН КАТО БАНКНОТА ОТ

ХИЛЯДА ДОЛАРА*

И тук, и там от август до април
къде ли не летял си в небесата,
докато аз наблизичко съм бил,
до гуша в тинята и във лайната.

Париж, Берлин, Чикаго, Тел Авив
на теб са ти полягали в нозете,
докато мен върви ми на афиф 
и някой ръб подрязва ми крилете.

Дезодориран, готин като франт,
като хиляда долара в ръката,
докато аз край всеки ресторант
стотинките броях си до заплата.

Облечен по последна мода шик,
по мед и масло пак са ти нещата,
докато мен отпращат ме с ритник,
за ток пестя дори и от храната.

Очакват те със почести навред
в хотели, резиденции и кметства,
докато аз дори не съм приет
и от кръчмаря в кръчмата ни местна.

Днес, господине, виждам, си върхът
на всичко тук, за мен недостижимо,
преследва ме студът, но и гладът,
а радва ме и разредено вино.

Поседнал в пущинак накрай града,
припомням и премислям си живота,
къде грешил съм, че за зла беда
все пада ми се аз да съм в хомота?

Престижно е да поживееш в лукс,
на бял кон принц, любимец на жените;
а в старите си дрешки аз напук –
 за смях на глупавите и на злите.

И тук, и там от август до април
къде ли не летял си в небесата,
докато аз при корена съм бил –
трупът ти, виждам, плува по реката. 

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, 7 sep. 2012 – edited 15 jan. 2020

–––

* Сool as a thousand dollars (англ.), любим израз на янките, бел.м., tisss.

СЕКСАПИЛ

Една жена или я обожаваш, или я оставяш да си тръгне...*

СЕКСАПИЛ  

Дърво и камък от студ щом вече се пукат, 
и котката при кучето нощем ляга да спи – 
спомнят си сякаш, че са двама съпрузи, 
и помежду си стават внезапно добри. 

Той на бъбрежа й повече хич не се дразни, 
тя преоткрива го с усет на гъвкава котка 
и в зимните вечери с тръпки и спазми 
любовта им отново навлиза в живота. 

Метнала гола бедрото си върху него, 
в ухото му духне и той пак я разбира, 
че е онази, която небрежно и нежно 
целувал е в старата бедна квартира. 

Януарският вихър пак клоните бръсне 
като ножче за бръснене съвсем затъпяло – 
какво го прихваща, ах, дали не е късно 
да мачка до болка натежалото тяло? 

Толкова свади, раздели, жежки обиди, 
женски капризи, мъжки дръзки измени – 
с тояжка, куцукайки, Зимата иде, 
и отдавна го няма лятното време. 

Ала случайно зърне ли някой жената 
печална и хубава, хем знойна такава, 
ще й запечата с целувките си устата 
и ще я люби, както само тя заслужава.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, 12 dec. 2012 – edited by 14 jan. 2020

Илюстрация:

- Ерих Мария Ремарк (1898-1970)

–––

*Вж. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D1%80%D0%B8%D1%85_%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%A0%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%80%D0%BA Може би най-нежният поет в европейската проза по време на двете световни войни и след това. Бел.м., tisss.