СЕКСАПИЛ

Една жена или я обожаваш, или я оставяш да си тръгне...*

СЕКСАПИЛ  

Дърво и камък от студ щом вече се пукат, 
и котката при кучето нощем ляга да спи – 
спомнят си сякаш, че са двама съпрузи, 
и помежду си стават внезапно добри. 

Той на бъбрежа й повече хич не се дразни, 
тя преоткрива го с усет на гъвкава котка 
и в зимните вечери с тръпки и спазми 
любовта им отново навлиза в живота. 

Метнала гола бедрото си върху него, 
в ухото му духне и той пак я разбира, 
че е онази, която небрежно и нежно 
целувал е в старата бедна квартира. 

Януарският вихър пак клоните бръсне 
като ножче за бръснене съвсем затъпяло – 
какво го прихваща, ах, дали не е късно 
да мачка до болка натежалото тяло? 

Толкова свади, раздели, жежки обиди, 
женски капризи, мъжки дръзки измени – 
с тояжка, куцукайки, Зимата иде, 
и отдавна го няма лятното време. 

Ала случайно зърне ли някой жената 
печална и хубава, хем знойна такава, 
ще й запечата с целувките си устата 
и ще я люби, както само тя заслужава.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, 12 dec. 2012 – edited by 14 jan. 2020

Илюстрация:

- Ерих Мария Ремарк (1898-1970)

–––

*Вж. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D1%80%D0%B8%D1%85_%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%A0%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%80%D0%BA Може би най-нежният поет в европейската проза по време на двете световни войни и след това. Бел.м., tisss.