ЯНУАРИ

ЯНУАРИ

Нямаме вече какво да си кажем
и защо ли пък с теб да пия кафе!
Вън е поледица, хлъзгав – паважът,
и колата ми може да поднесе.

С тези гуми протрити като стари галоши,
лека маневра и... хлъз, блъс и тряс!
Синоптиците казват: времето лошо;
грипът ни дебне – казвам и аз.

Я, ти по-харно си стой при мъжлето,
свинско със зеле, пръжките с лук
туряй на огъня, стъпвай напето,
ала не внасяй в душата ми смут.

Вярно, за мен ти си още принцеса,
понякога нощем пак мисля за теб,
ала вече онази Любов я отнесе
след толкоз години суетната дреб.

Сега съм затънал в коледни пости,
че бавят аванса и карам без лев,
ще взема да ида у съседа на гости
да му пуша на муфта цигарите с кеф.

На табла красиво той пак ще ме бие
и аз ще се правя на лют, ядовит;
щастлив, ще налее вино да пием
и аз ще го гледам, доволен и сит.

А с теб, принцеске, какво да си кажем,
ой, как не искам да ме виждаш злочест!
Ти ще черпиш, аз ще се правя на важен,
но хай да отложим за друг път, не днес.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, 12 jan. 2012 – edited by 18 jan. 2020