ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (34.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (34.)

  А Крем (Крум) попита аварските пленници: "От какво, мислите, загина вашият княз и целият ви народ?" Те му отговориха: "От това, че взаимните клевети се умножиха и погубиха по-храбрите и по-благоразумните; после злодейците и крадците станаха съобщници на съдиите; после – от пиянство, защото когато виното се преумножи, всички станаха пияници; също – от подкупничество: всички станаха рушветчии, продажници; сетне – от търговия, защото всички станаха търговци и се лъжеха помежду си. И нашата гибел произлезе от всичко това".

  16.11.1998., продължение

  
  Снощи, неделя, в протежение на близо два часа четирима интелигенти, плюс водещата китно предаване на тема "Чистотата на българската реч", показваха как у нас дори езиковедите, литераторите си пердашат с грешки любимия им книжовен Български eзик. Току се засичат един друг, току си откриват самички грешките, та ми се видя бая интересно in live (наживо) да чуя какъв батак е в устната официална речева практика. Ето образци из снощния мухабет от студиото на американското Радио Свободна Европа*:

  - "дами и господа" вм. родното госпожи и господа,

  - "четеме, пишеме, твърдиме" вм. четем, пишем, твърдим,

  - русизмите "считам и примерно" вм. родните смятам и например,

  - претенциозното "по отношение на" вм. българското "за" в случаи от типа "изказвам се за...",

  - русизма нелицеприятно (в смисъл "неприятно"), когато руската дума на български език означава всъщност "безпристрастно";

  - заетата от руска словесна конструкция "във връзка с"... вм. "за". Вм. "бъбрим си за Пешо", според нафукания им терк грамотните спецове биха рекли "бъбрим си относно Пешо". Предполагам, вижда им се простоват българският ни предлог "за" пред типичните за руската реч съчетания от по няколко думи, та от госпожа министърката до г-н клисарят все говорят, мислят, вършат "по отношение на", може би че им звучи "ентелегентно".

  Въвеждат неправилни словесни конструкции: "господин председател"(обръщение) вм. господин председателю, или "Вие сте чел/а" вм. Вие сте чели (учтива форма за ед. число). Правилно е, например: Вие уж много сте чели и сте се извисили със самочувствието си, г-н интелигенте, ала не сте разбрали простичката истина, че неуважението към България личи и по това как си служите с книжовния Български език. 

  Тези супер-приятни хора, барабар с водещата Стефка Маймарева все някак не умеят да прикрият неуважението си към отсъстващи от мухабета им опоненти "другари комунисти" (някакви си там от някакво си БСП). Подобно неуважение беше демонстрирано и от езиковеда проф. Владко Мурдаров** (който между другото ми е съвипускник от завършилите през 1971 г. СУ "Климент Охридски") в есето му, прочетено от някой си Георги Цанков с треперещ от престореност гласец, чиста проба преиграване. Уж всичко им наред, громят вражия лагер, та пушек се вдига, разпердушиниха противника, изиграха типичен за дълбокия битов провинциализъм хъз да омаскарят опонента. О, мила родна картинка! Образци от елита на днешна България в ролята им "борци за демокрация". Нагледахме се, наслушахме се. По този начин оратори преди славния Десети ноември 1989 г. громяха капитализма и му копаха със зъби и нокти гроб, днес с апломб говорят от името на Българската нация и копат за точно обратната кауза. 

  Докато властта беше здраво у партайците-комунисти, тези храбри борци за свобода и демокрация градяха кариерата си чрез Държавна сигурност; смени посока вятърът, и ей ги пак – като олиото над водата: ръсят гневни лакърдии срещу врага... на демокрацията. И поради что е всичката врява, драги печени наемници! Какво постигате освен че настройвате срещу своя стопанин обръгналия, паметлив обикновен българин? Прост овчар първи го е изрекъл: "Куче, дето не знае да лае, само вкарва вълка в кошарата". Колкото повече слушам как се опияняват от собствения си глас, толкова повече започнах да се замислям защо им е тази ярост – дали съвест не ги мъчи болезнено, та толкова показно зеят срещу вчерашните свои?

  Почти всеки Божи ден слушам емисиите на Радио Свободна Европа. И това ми е вероятно навик от ранното детство, когато вечер дядо ми Борис се залепяше да слуша емисиите на БиБиСи. Доста смислени предавания съм изслушал внимателно, независимо от нарастващата у мен досада, че повечето от коментаторите на Свободна Европа дрънкат на една и съща  струна. Ей, че силно желание да ти набият в кратуната колко противни са преустроилите се леви, модерни, обновени и прочие червени! И защо се хабят? То е като да атакуваш кале, което широко си е разтворило портите и от прозорците му висят байряци, съшити от алените копринени кюлоти на вчерашни принцове, графове, барони, все отбор Татови благородници.

  Дали новопокръстеният с нахакания си от фалшив патос глас съзнава как от чучелата фабрикува герои! Ама де ги днес комунистите? Другарките и другарите първи се преориентираха капиталисти да стават, скупчиха се в новите политически партии и движения с демократични табели, около и във властта се скупчиха като мухи на мед, за отрицателно време от бивши галеници на Татовата власт, от напористи мекерета оказаха се най-ярките демократи в опоскана днешна България. Къде ги търсите, драги! С фино школуван в бившите им партийни школи тембър на грижовния стопанин кокошкарите от Татово време, по-набожни днес и от вселенския патриарх, триж по-лицемерни от наглостта им през ерата на соца, акъл раздават на моя наплашен от зулуми народ. "Върви, народе възродени, към светли бъднини върви" от устата на вечното мекере дали не звучи кощунствено!

  Следва 

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, 16 noe. 1998 – edited by 17 jan. 2020

Илюстрации: 

- Иво Инджев (1955) от Държавна сигурност, агент Ивайло*** 

- Г. Коритаров (1959) от Държавна сигурност, агент Алберт****

___

* http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BE_%D0%A1%D0%B2%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B0_%D0%95%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B0

** В пост-агентурното си битие секретните сътрудници на ДС от културата не се изявяват като „по-културни“ от колегите си агенти в други обществени сфери. Най-чувствителните излизат от обществения живот и се оттеглят на село, те са малко. Най-откровените открито започват да обслужват предишните си господари, даже влизат в политиката, а най-дебелокожите продължават да работят и живеят, сякаш нищо не се е случило – често пъти и със същите колеги, за които тайно са донасяли на службите...

Вж. https://clubz.bg/75190-istinata_za_vladko_murdarov_v_papkite_s_donosite_mu
*** http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%B2%D0%BE_%D0%98%D0%BD%D0%B4%D0%B6%D0%B5%D0%B2

**** http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8_%D0%9A%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B2 Бел.м., tisss.