Ars Poetica – ТАВАНЪТ НА ЩАСТИЕТО

ТАВАНЪТ НА ЩАСТИЕТО

От нея по-суетна аз не знам,

и по-устата може би едва ли;

съвсем без гащи, гола и без свян

по цял ден из леглото се търкаля.

Не бих излязъл с нея на глава

и хуквам да намеря къшей хляб,

докато семки тук една тава

тя люпи, мляска и оре от яд.

Оригва се, пърди, фучи от гняв,

но с нея винаги съм окрилен,

макар да знам, че в спора ни съм прав,

кълне ли ме, тя влюбена е в мен.

Допадаме си чудно, няма как –

пачавра и износен стар галош,

дори да нямаме пари за хляб,

към нас животът никак не е лош.

Каквото и да става, ний сме тук

премръзнали на стария таван –

през процепите вее адски студ,

но топличко е, ако не си сам.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv. 14 jan. 2007 – edited 23 mar. 2018

Ars Poetica – ЗРЯЛАТА ЖЕНА

ЗРЯЛАТА ЖЕНА

Дълбоко в себе си жената зряла теб ще те допусне,
след като за ръка те преведе покрай алеята й с рози
и позволи да вдъхнеш от плътта й като миг изкуство,
естествено тъй както само опитен ловец го може.

Триж по-щастлив ще стигнеш с нея ти до края,
отколкото с припряна в любовта си някоя дивачка,
която из трънаците в луд бяг със страст ще те подкара
додето прокървиш като жребец, нахапан в люта схватка. 

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 14 apr. 2013 – edited 22 mar. 2018

Ars Poetica – МАЛКИ МЪЖКИ РАДОСТИ

МАЛКИ 

МЪЖКИ РАДОСТИ

С теб имаме много какво да си кажем,
но защо ли трябва да пием кафе!
Поледица вън, влажен – паважът, 

и колата ми – старичка, ще поднесе.

С гуми протрити по-зле от галоши,

лека маневра и хлъз, блъс и тряс!

Синоптиците казват, времето лошо;

КАТ дебне навсякъде – мисля и аз.

Я, тази вечер остани при мъжлето:

салатка със зеле, пръжките с лук

туряй на огъня, пили му сърцето,

ала не внасяй в душата ми смут!

За мен ти си моята нежна принцеса

заспивайки, знай, ще си мисля за теб,

но сега надалече от теб ме отнесе

в тези бедни години суетната дреб.

Затънал до шия в коледни пости,

аванса ни бавят и кретам без лев,

ще взема да ида у съседа на гости

да му пуша на муфта цигарите с кеф,

на табла красиво той да ме бие

и пак да се правя на лют и сърдит –

от радост винце да налее да пием,

той – адски доволен, аз – тъжен и сит.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 14 dec. 2007 – edited 21 mar. 2018

Ars Poetica – УЛИЦА КОЗЯК

УЛИЦА КОЗЯК

Човекът зад перденцето се крие,

а може би на поста си той бди

да не сгреша, да бъдем кротки ние,

разумно да се пазим от беди.

Навярно спец в следенето, обаче

у мен започва всичко да крещи

и ще ми се през локвите да крача –

щом видя го, на мен ми се греши.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 19 mar. 2007 – edited 20 mar. 2018

Ars Poetica – АНТИТЕЗИ

АНТИТЕЗИ

Спокоен като пън, а пък мечтая бури,

мърморя малодушно – авантюрист по кръв,

животът ми е сън, мечтите са ми щури,

в опашката се гуша, мечтая да съм пръв.

С плесник ли през уста подлец ме поздрави,

целувам му ръка и шепна: C'est la vie!*

Унил, сразен, наплашен, се смятам уважен

не с почести и слава, но жив за този ден.

Добре ли ме приемат, изпадам в тежък смут,

световно неизвестен – с това съм си прочут.

Обзет от кротка леност, коси ме адски бяс;

рекат ли ми: студено, крещя: горещо! – аз.

До веждите окалян, се перча като бог;

мизерника щом хваля, към честния съм строг;

изпитвам гняв, когато цената ми расте;

които ме ругаят – най-скъпи са ми те.

Крещят ли ми: ужасен! – навярно мил съм с тях;

нещата щом са ясни, изпадам в смут и страх;

сърцето прокърви ли, свирукам окрилен;

остана ли без сили, по-жив не знам от мен.

Потръгнат ли нещата, излишен ставам аз;

узреят ли нещата, в сърцето ми е мраз

и тичам там, където нещата не вървят,

такъв е под небето човешкият ми път.

Щом моето момиче ми каже: мили мой! –

преставам да обичам и гледам зло на бой;

щом кресне разгневена, най-мила ми е тя:

щом пак ми прави сцена, добре сме в любовта.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 20 mar. 2007 – edited 20 mar. 2018 

–––

* Произнася се: Се ла ви, което ще рече: Такъв е животът! 

Philosophy – МРЪНКАЛОТО

Все за нещо ще намери да се начумери:

ту му млякото горещо, ту пък друго нещо...*

МРЪНКАЛОТО

Все за нещо ще намери да излицемери:

пак му накривили нещо, та ни лъже вещо.

Дето и да го поставят, все му тежък халът,

друго и да не очакваш – все ще се оплаква.

Пообъркана душичка, занимава всички –

от световните й драми по-големи няма.

Преживяхме бесни бури, политици щури,

суша, глад и наводнения, три земетресения –

справяме се криво-ляво и животът продължава,

ала не минава ден без познатия рефрен:

бръмка милият, кълне, влачи се по колене,

даже по корем се влачи да го жалим, значи.

И кълне, кълне, кълне милият кого ли не,

а бе тази крива нива, за какво я бива? 

Ако е това живот, да проклинаш цял народ,  

питам се защо тогаз да те жаля аз!

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 11 uni 2007 – edited 20 mar. 2018

–––

*  Автор: Стоян Михайлов Попов (1865-1939).

Ars Poetica – ПЪТЕЧКА НА ВЛЮБЕНАТА

ПЪТЕЧКА НА ВЛЮБЕНАТА

По нашата пътека не минаваш

и там до кръст тревата избуя,

а в мен сивее ланшна плява

и себе си не мога да търпя.

Отивам-връщам се, заничам

какво ли, мили, станало е с теб,

печално е, кога покрай момиче

тревата неотъпкана расте.

Навярно лягаш вече с друга

и повече за теб не съм жена,

която не мечтаеш за съпруга

и в чашата – изискани вина?

Тревата избуя под диви храсти,

валят ме дъждовете ден по ден,

като свещица младостта угасва

и неизплакан ти живееш в мен.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, edited 19 mar. 2018