Все за нещо ще намери да се начумери:
ту му млякото горещо, ту пък друго нещо...*
МРЪНКАЛОТО
Все за нещо ще намери да излицемери:
пак му накривили нещо, та ни лъже вещо.
Дето и да го поставят, все му тежък халът,
друго и да не очакваш – все ще се оплаква.
Пообъркана душичка, занимава всички –
от световните й драми по-големи няма.
Преживяхме бесни бури, политици щури,
суша, глад и наводнения, три земетресения –
справяме се криво-ляво и животът продължава,
ала не минава ден без познатия рефрен:
бръмка милият, кълне, влачи се по колене,
даже по корем се влачи да го жалим, значи.
И кълне, кълне, кълне милият кого ли не,
а бе тази крива нива, за какво я бива?
Ако е това живот, да проклинаш цял народ,
питам се защо тогаз да те жаля аз!
Пловдив – европейска културна столица 2019
Plovdiv, 11 uni 2007 – edited 20
mar. 2018
–––
* Автор: Стоян Михайлов Попов
(1865-1939).
Няма коментари:
Публикуване на коментар