ПЪТЕЧКА НА ВЛЮБЕНАТА
По нашата пътека не минаваш
и там до кръст тревата избуя,
а в мен сивее ланшна плява
и себе си не мога да търпя.
Отивам-връщам се, заничам
какво ли, мили, станало е с теб,
печално е, кога покрай момиче
тревата неотъпкана расте.
Навярно лягаш вече с друга
и повече за теб не съм жена,
която не мечтаеш за съпруга
и в чашата – изискани вина?
Тревата избуя под диви храсти,
валят ме дъждовете ден по ден,
като свещица младостта угасва
и неизплакан ти живееш в мен.
Пловдив – европейска културна столица 2019
Plovdiv, edited 19 mar. 2018
Няма коментари:
Публикуване на коментар