Ars Poetica – АНТИТЕЗИ

АНТИТЕЗИ

Спокоен като пън, а пък мечтая бури,

мърморя малодушно – авантюрист по кръв,

животът ми е сън, мечтите са ми щури,

в опашката се гуша, мечтая да съм пръв.

С плесник ли през уста подлец ме поздрави,

целувам му ръка и шепна: C'est la vie!*

Унил, сразен, наплашен, се смятам уважен

не с почести и слава, но жив за този ден.

Добре ли ме приемат, изпадам в тежък смут,

световно неизвестен – с това съм си прочут.

Обзет от кротка леност, коси ме адски бяс;

рекат ли ми: студено, крещя: горещо! – аз.

До веждите окалян, се перча като бог;

мизерника щом хваля, към честния съм строг;

изпитвам гняв, когато цената ми расте;

които ме ругаят – най-скъпи са ми те.

Крещят ли ми: ужасен! – навярно мил съм с тях;

нещата щом са ясни, изпадам в смут и страх;

сърцето прокърви ли, свирукам окрилен;

остана ли без сили, по-жив не знам от мен.

Потръгнат ли нещата, излишен ставам аз;

узреят ли нещата, в сърцето ми е мраз

и тичам там, където нещата не вървят,

такъв е под небето човешкият ми път.

Щом моето момиче ми каже: мили мой! –

преставам да обичам и гледам зло на бой;

щом кресне разгневена, най-мила ми е тя:

щом пак ми прави сцена, добре сме в любовта.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 20 mar. 2007 – edited 20 mar. 2018 

–––

* Произнася се: Се ла ви, което ще рече: Такъв е животът!