ТАВАНЪТ НА ЩАСТИЕТО
От нея по-суетна аз не знам,
и по-устата може би едва ли;
съвсем без гащи, гола и без свян
по цял ден из леглото се търкаля.
Не бих излязъл с нея на глава
и хуквам да намеря къшей хляб,
докато семки тук една тава
тя люпи, мляска и оре от яд.
Оригва се, пърди, фучи от гняв,
но с нея винаги съм окрилен,
макар да знам, че в спора ни съм прав,
кълне ли ме, тя влюбена е в мен.
Допадаме си чудно, няма как –
пачавра и износен стар галош,
дори да нямаме пари за хляб,
към нас животът никак не е лош.
Каквото и да става, ний сме тук
премръзнали на стария таван –
през процепите вее адски студ,
но топличко е, ако не си сам.
Пловдив – европейска културна столица 2019
Plovdiv.
14 jan. 2007 – edited 23 mar. 2018
Няма коментари:
Публикуване на коментар