Ars Poetica – РАЗБИРАМ, ЧЕ Е ПРАВ, НО МНОГО СЪМ МАЛЪК ДА МУ ПОМОГНА

    Посветено на Крум Марков, бивш секретар "Идейно-възпитателна дейност" (идеологическия отдел) в Окръжния комитет на ДКМС – Пловдив, инструктор в отдел "Организационен" на Окръжния комитет на БКП – Пловдив, по онова време (1981-1982 г.). Тази фраза Крум, с когото се знаехме от десетина години, рекъл пред колегата Иван Желязков по повод уволнението ми от младежкия местен вестник "Комсомолска искра" през лятото на 1981 г. заради критична статия. 

    Като Крум Марков се отнесе и Спас Беловски, завеждащ сектор "Средства за масова информация" (контролиращия партиен отдел, т.е. цензурата) в ОК на БКП, бивш журналист от партийния всекидневник "Отечествен глас". Така се отнесоха и колегата Върба Чавдарова от "Комсомолска искра", и Йорданка Аначкова от Радио Пловдив, и всички онези, които ме съветваха да си мълча, да си затрая, да не ровя по каква причина "отгоре" решили да ме изгонят. Всъщност, всички те – дали с мълчание или в малодушието си, активно бяха участвали при вземане на каквито и да било решения не само по този въпрос.

    Ще каже някой: стари бакии. Но тези неща се случват и днес, кукловодите на политическите джуджета в България през 2017 г. манипулират пак по този начин. Целта: да ни докарат дотам, че да си кажем: Всичко е скапано в нашия свят, нищо не зависи от мен; ами я да нацвъкам купища черни самопризнания в омраза към някого от вишестоящите, докато всъщност става дума за система.

     Срещу система не се воюва с озлобление към един или друг неин служител.

РАЗБИРАМ, ЧЕ Е ПРАВ, НО МНОГО СЪМ МАЛЪК ДА МУ ПОМОГНА*

Прав си, както винаги, другарю –
малък си пред истината ти.
Аз и на това съм благодарен,
че страхливо не ме защити.

Виждам как костюмчето си носиш,
как се извиняваш, сгърбен цял,
и гърмят в сърцето ми въпроси:
Колко ли мечти си надживял?

Колко ли красиво са те били?
Как ли нощем хленчел си от страх?
Как ли коленичил си безсилен?
Как забравил си да ходиш прав?

Пловдив – европейска културна столица 2017

Plovdiv, 7 avg. 1981 – not edited 7 uni 2017

______
* От сб. "Сутрин рано", изд. "Хр. Г. Данов" (1983), с. 25.

Ars Poetica – ОСМОТО СВЕТОВНО ЧУДО

ОСМОТО СВЕТОВНО
ЧУДО 

Ах, повярвайте, госпожо, пълен съм със номера.
беше просто невъзможно в любовта си да се спра.

Вий събудихте у мене дяволски копнежи, страст;
страст по птици и летене, и мечтаех си за вас.

Ах, да знаете! – целувах устни, шия, рамене
и насън дори дочувах сладичкото ваше "не".

А очите ви искрящи даже и в гнева ви лют
хвърляха ме в необятна тръпка на копнеж и смут. 

Знам, че е невероятно да ме разбере човек
колко съм щастлив, когато гледам вашия портрет.

Стихове цял месец бича, де що мерна празен лист:
сричам милата девича свян във погледа ви чист.

Вий за мен сте много млада свежа пролетна трева, 
дългокоса, плод на Ада, много чужда при това.

Ех, да знае как завиждам вашият съпруг прочут,
със патлак ще ме прониже, в ревността си малко луд.

С гола гръд срещу куршума, аз ще му благодаря
с няколко прощални думи миг преди да си умра.

Подир месец в мъки черни с пагубната своя страст
на женичките неверни смело ви посочвам аз

като истинска съпруга, най-достойната жена – 
Осмото световно чудо в тези подли времена. 


Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv , 13 uli 2007 – edited 6 uni 2017

Ars Poetica – НЕСЪГЛАСИЕ С ТРЕЗВИТЕ ХОРА

НЕСЪГЛАСИЕ С ТРЕЗВИТЕ ХОРА

Какво ми трябва на света,
освен Несбъдната мечта –

достатъчно ми е да знам,
че тя е нейде горе там,

където греят дяволито
за всички като мен звездите!

Пустините не са тъй страшни
със бурите си зли и прашни,

че в състояние са те
да ме превърнат пак в дете,

и с шепите прикрил очи,
да чуя как у мен звучи

мелодия една златиста
за низ звънчета и мъниста,

които подарил съм в знак,
че и до гроб ще любя пак

момичето, което... ах, което
недостижимо в мене грее

и щом погледна към небето,
през пясъка съзирам нея.


Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 13 uli 2007 – edited 6 uni 2017

Ars Poetica – НОЩЕМ СТАРИТЕ ЖЕНИ

НОЩЕМ СТАРИТЕ ЖЕНИ


Когато нощ плисне езерно над улиците,
от тинестото дъно изплуват отломки
на потънали кораби. Влюбени момичета
плътно прегръщат своите уморени мъже.

Някъде сова се киска, а може би плаче.

И тогава
при старите самотни жени иде часът
за ресане на снежнобели дълги коси;
прекосяват от стая в стая,
а Луната тъче подире им 

сребърен шлейф от изящна самота.

            Пловдив – европейска културна столица 2019

 

Plovdiv, 20 uli 2007 – edited 5 uni 2017

Ars Poetica – ЛЮБОВТА Е ЧУДО

ЛЮБОВТА Е ЧУДО

Любовта е чудо. Защо очакваш
нещо логично! Примири се. Вземи я
каквато идва. Не се бави. Тя отминава,
ако не я вземеш сега,
когато е тук.

Любовта е чудо. Тя събира
изтерзаните сърца. Тя е ловец,
който скита в сумрака на сънищата.

Не се готви. Не се засилвай.
Просто я вземи.
Притисни я до гърдите си.
Отвори това сърце и
я
пусни
да
влезе,
да седне върху трона си
и гледай колко великолепно е всичко,
докоснато от нейната светлина.

Пловдив – европейска културна столица 2019

 

Plovdiv, 18 uli 2006 – edited 5 uni 2017

Ars Poetica – НА ТАЗ, КОЯТО МИ ПОСТЛА ЛЕГЛО

НА ТАЗ, КОЯТО МИ ПОСТЛА ЛЕГЛО*

С обуща кални посреднощ

в най-злия декемврийски мраз

и в пазвата без пукнат грош

пред беден дом застанах аз.

– Кой хлопа вън на Рождество? –

дочух отвътре нежен глас.

– Не хлопа принц, а същество

премръзнало – отвърнах аз. –

Ако зависеше от мен,

едва ли бих се спрял пред вас,

ала след лутане цял ден,

какъв ли избор имам аз!

 Отвори пътната врата,

прекрачих дървения праг

и вътре нагости ме тя

като несретник мил и драг.

Свенлива, гледаше ме там;

посгрял се, гледах я в захлас,

обхванат от внезапен плам,

посегнах да погаля аз.

Отвори вехтичкия скрин

постелки да ми донесе,

от гушката си шала син

свали, обви ме с две ръце;

като видя, че ме тресе,

от студ ли, не – от мъжки бяс,

и тъй до моето сърце

притиснах я тогава аз.

На таз, която ми постла легло
и утеши ме в тъмен час –
макар без знатно потекло,
направи да съм рицар аз.

С коси обвивайки ме, Боже мой! –
целувайки ме с нежна страст,
макар – пехота, бита в бой,
направи да съм рицар аз.

Превземах тез гърди, корем,
замрежил поглед, луд, в захлас,
гласът й чувах покрай мен
и по-щастлив не съм бил аз.

Щом в утрото на път поех
към нови друми, с дързък глас
до гроб във вярност й се клех...
и все пак с други лягах аз.

Как лъгах я! О, как щурях
без миг покой във зной и мраз,
но само с нея, знам, че бях
въздигнат като рицар аз.

В оназ колиба някой ден

навярно ще се върна аз

и може би на колене

ще я помоля с гузен глас

да ми прости, но Боже мой,

ще я намеря ли сама

пак млада, тръпнеща от зной,

останала докрай мома?

Ръми вън декемврийски дъжд

и в бедно някакво селце

сънувам се отново мъж

в девичите й две ръце.

О, не, не станах по-богат,

ни славен някога съм бил,

но и на път за Онзи свят

ще следвам образа й мил.

Къде е нежното моме!

Не съм я повече видял,

но щом остана насаме,

за нея спомням си с печал. 

Пловдив – европейска културна столица 2019

 

Plovdiv, 1 oct. 2009 – edited 4 uni 2017

_____

* Реплика към едноименната балада на Робърт Бърнс: http://www.highviewart.com/izkustvo/devoykata-koyato-mi-postla-leglo-4978.html

Ars Poetica – ПЕТКО СЛАВЕЙКОВУ

ПЕТКО СЛАВЕЙКОВУ*

Днес вече нищичко не ми се върши,

казвам си: баста, достатъчно, край! –

ще взема да стана и аз от онез мърши,

де дядо Славейков харно ги знай.

Зинал нещастен горкият до болка,

но не от народа си беден, злочест,

а изненадан от себе си – как и доколко

сам следва свойтe представи за чест.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 4 uni 2017

____

* Любимо стихотворение на снобеещите у нас нежни страдалци.

НЕ СМЕ НАРОД

Не сме народ, не сме народ, а мърша,

хора, дето нищо не щат да вършат.

Всичко тежко, всичко мъчно е за нас!

"Аз не зная! Аз не мога!" – общ е глас.

И не знаем, не можеме, не щеме

да работим за себе си със време.

Само знаем и можеме, и щеме

един други злобно да се ядеме...

Помежду си лихи, буйни, топорни,

пред други сме тихи, мирни, покорни...

Все нас тъпчат кой отдето завърне,

щот сме туткун, щото не сме кадърни...

Всякой вика "Яман ни е нам хала!" –

а всякому меракът е развала...

Не сме народ! Не сме народ, а мърша,

пак ще кажа и с това ще да свърша.

1875