Ars Poetica – ПЕТКО СЛАВЕЙКОВУ

ПЕТКО СЛАВЕЙКОВУ*

Днес вече нищичко не ми се върши,

казвам си: баста, достатъчно, край! –

ще взема да стана и аз от онез мърши,

де дядо Славейков харно ги знай.

Зинал нещастен горкият до болка,

но не от народа си беден, злочест,

а изненадан от себе си – как и доколко

сам следва свойтe представи за чест.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 4 uni 2017

____

* Любимо стихотворение на снобеещите у нас нежни страдалци.

НЕ СМЕ НАРОД

Не сме народ, не сме народ, а мърша,

хора, дето нищо не щат да вършат.

Всичко тежко, всичко мъчно е за нас!

"Аз не зная! Аз не мога!" – общ е глас.

И не знаем, не можеме, не щеме

да работим за себе си със време.

Само знаем и можеме, и щеме

един други злобно да се ядеме...

Помежду си лихи, буйни, топорни,

пред други сме тихи, мирни, покорни...

Все нас тъпчат кой отдето завърне,

щот сме туткун, щото не сме кадърни...

Всякой вика "Яман ни е нам хала!" –

а всякому меракът е развала...

Не сме народ! Не сме народ, а мърша,

пак ще кажа и с това ще да свърша.

1875