понеделник, 5 юни 2017 г.

Ars Poetica – НОЩЕМ СТАРИТЕ ЖЕНИ

НОЩЕМ СТАРИТЕ ЖЕНИ


Когато нощ плисне езерно над улиците,
от тинестото дъно изплуват отломки
на потънали кораби. Влюбени момичета
плътно прегръщат своите уморени мъже.
Някъде сова се киска, а може би плаче.

И тогава
при старите самотни жени иде часът
за ресане на снежнобели дълги коси
;
прекосяват от стая в стая,
а
Луната тъче подире им 
сребърен шлейф от изящна самота.

            Пловдив – европейска културна столица 2019

 
Plovdiv, 20 uli 2007 – edited 5 uni 2017

Няма коментари:

Публикуване на коментар

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1563.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1563.)  Миналото живее, докато го помним. Мъртвите са живи, докато ги помним. Бедата не е в смъртта, а в заб...